— Отговорът ми ще бъде абсолютно същият: той не ме интересува.
— Ти ли организира моето отвличане в Канзас?
— Да. Идеята беше да те ликвидираме, след като ни кажеш какво знаеш, дори и при обещание да се оттеглиш. Просто си поиграхме с теб. Двамата с Антон често го правехме, защото стилът винаги има значение. Други хора на наше място щяха да те гръмнат.
— Е, вашият „стил“ позволи на брат ми да ме спаси — отбеляза Пулър.
Тя се размърда в стола и използва брадичката си, за да почеше едно място близо до гипса.
— Бих желала да чуя как организира цялата работа. И най-вече как разбра, че се готвим да атакуваме тайната ви квартира?
— Дан ми каза, че си близка с дъщеря си, а аз реших да поговоря с нея. Знаех, че ще ти се обади в момента, в който поискам среща, и ти ще решиш да ме проследиш.
— Но аз изгорих къщата до основи.
— Да, обаче ние не бяхме вътре.
— С очите си те видях да влизаш! И не излезе повече. Антон наблюдаваше задната част на къщата и нямаше как да не те види.
— Тази къща се използва от много години. Правени са й съответните подобрения, главно в ретро стил. Във вътрешната спалня има капак на тунел, който стига чак до четвъртата къща на улицата. Беше лесно да се пробие, тъй като всички околни сгради са отдавна опразнени. Ти атакува правилната къща, но в погрешен момент — когато в нея нямаше никой. Не искахме невинни жертви на твоята олимпийска стрелба и се погрижихме и за външната охрана.
— А как ме простреля?
— Прецених, че хълмчето е най-добрата ти възможност, и ти направих засада на стотина метра от него. После изчаках да си свършиш работата, като се ориентирах по пламъчетата, излитащи от дулото ти. След което те прострелях.
— Не си чак толкова добър стрелец, за какъвто се мислиш — поклати глава тя. — От сто метра аз бих вкарала в целта десет от десет! — Посочи гипсираното си рамо и добави: — А ти стигна едва дотук.
— Убивал съм хора от много по-големи разстояния, Сюзан. А те също са стреляли по мен. Не те убих, защото не исках. Целта ми беше само да те раня и я постигнах. Освен това го направих така, че да не можеш да се защитаваш.
— Не ти вярвам — каза тя.
— Аз съм войник, Сюзан. С това си изкарвам хляба.
— Но защо би искал да ме пощадиш? — кресна тя. — Не си имал такива проблеми с бедния Антон!
— Не бедният Антон ми трябва жив, а ти.
— Защо?
Той погледна към листовете хартия, които все още лежаха между тях.
— Защото искам да подпишеш тези признания. — Подаде й химикалка и добави: — Дори си направих труда да прострелям лявата ти ръка, тъй като знаех, че пишеш с дясната.
— Нямам намерение да подписвам нищо, за да помогна на Робърт Пулър — отсече тя. — Той ще гние в затвора, докато е жив.
Пулър взе дистанционното и включи телевизора, монтиран под тавана на стаята.
Зърнала картината, Ренълдс рязко изпъна гръб.
— Какво е това, по дяволите?
Пулър се обърна. На екрана се виждаше Одри Ренълдс в затворническа килия. Тя плачеше и очевидно не разбираше какво се случва.
— Арестувана е и чака мярката, която ще й определи съдът — поясни Пулър.
— Но защо? — смаяно попита Ренълдс. — Какво общо има тя с…
— За съучастие в терористичен заговор срещу Съединените щати — отвърна той, без да я чака да довърши.
— Тя няма нищо общо!
— Стига, Сюзан — презрително я изгледа той. — Нима искаш да ни убедиш, че дъщеря ти, с който си изключителна близка, е нямала представа с какво си се занимавала? Всеки начинаещ прокурор може да й издейства присъда за съучастие. Тя ти се обади веднага след като поисках да се срещна с нея.
— Наистина ми се обади, но…
Юмрукът на Пулър се стовари върху масата с такава сила, че дървото се пропука.
— Затваряй си устата и слушай, по дяволите! — изрева той.
Ренълдс замръзна.
— Сега ще ти обясня как ще се развият нещата — отчетливо изрече той. — Ако не подпишеш тези признания и откажеш да дадеш подробни показания за оневиняването на брат ми, ще бъдеш изправена пред съда и осъдена на смърт. — Той махна с ръка към телевизора. — Освен това дъщеря ти ще бъде обвинена и осъдена на доживотен затвор без право на замяна. Заради теб, а не защото е направила нещо незаконно. На път си да съсипеш живота на Одри.
— Тя не знаеше абсолютно нищо! — извика Ренълдс. — Ще дам клетвени показания, че е било така.
— Мислиш ли, че на някого му пука? — изгледа я той. — Освен това тя се е забъркала здравата.
— Имаш предвид последния ни телефонен разговор? Той беше съвсем невинен.
— Разговорите, Сюзан. Защото, след като си тръгнах от магазина, тя ти се е обадила още веднъж. След като вече й казах, че си заподозряна в шпионаж. По този начин не само ти е позволила да ме проследиш до квартирата, но и показва, че знае нещо за престъпната ти дейност. На всичкото отгоре ти финансираш бизнеса на мечтите й, нали? Съдебните заседатели лесно ще приемат, че това е ставало с парите, които са ти плащали за противодържавна дейност, а някои от тях дори ще бъдат убедени, че става въпрос за пране на пари. Пари на терористите. Заговорът срещу Пентагона не беше военен акт, а терористичен. И всеки, който е участвал в неговата реализация, трябва да бъде обявен за терорист, независимо дали е американски или чужд гражданин. Тоест голяма част от правата му излитат през прозореца.