Ренълдс стисна зъби и пребледня.
— Тя може би не знае с какво точно сте се занимавали ти и Бок, но това едва ли ще я спаси от обвинението за съучастие в тероризъм — продължи Пулър. — Тоест, ако не направиш каквото трябва за дъщеря си, животът й е свършен.
— Аз… Аз не мога…
Разтворената длан на Пулър отново се стовари върху масата.
— Ще ти го кажа по друг начин, Ренълдс. Наистина съм тук, за да оневиня брат си. Едновременно с това обаче исках да ти дам последен шанс да спасиш Одри. Вярвам, че е невинна, а невинните хора не бива да лежат в затвора. Като брат ми. Но тук става въпрос за националната сигурност и хрътките искат кръв. Ти едва не ликвидира цялото военно ръководство на страната ни! По тази причина те ще преследват всеки, който е близо до тази гадост. Държавните адвокати стоят зад тази врата и очакват твоя отговор. Ако не подпишеш признанията, шансът ти се стопява завинаги. А през следващите шейсет години твоята любима дъщеря ще лежи във федерален затвор с максимално строг режим. Вината за това ще бъде единствено твоя и на никой друг. Надявам се, че тази мисъл ще продължава да те измъчва и в килията на осъдените на смърт.
След тези думи Пулър остави химикалката върху книжата, облегна се назад и зачака.
Ренълдс го гледа доста дълго, преди да вдигне очи към дъщеря си на екрана.
— Значи ме притискаш със заплахи, за да подпиша? — глухо попита тя.
— Напротив. Правя всичко по силите си да те насърча да кажеш истината. Фактите, с които ще подкрепиш своите признания, несъмнено ще докажат вината ти. Но ако те ни насочат по следите на други предатели, още по-добре.
— Нима мислиш, че руснаците няма да ме ликвидират, ако приема да ви сътруднича?
— Единична килия в затвор с максимална сигурност, Сюзан. В момента ние сме твоите най-добри приятели. Там е единственото безопасно място за теб.
Дясната й ръка посегна към химикалката. Бавно. Много бавно.
— Ти наистина си безсърдечен — тихо промълви тя, след като подписа.
— Може би това е причината да се разбираме толкова добре. Защото и ти си същата.
Пулър взе документите, прибра химикалката и тръгна към вратата, без да поглежда назад.
75
Пулър нагласи вратовръзката си и облече сакото. Закопча го догоре, опипа почетните лентички, за да се увери, че всичко е на място, а след това взе шапката си.
Брат му го чакаше в кухнята, също в парадна униформа и шапка в ръка. Другата беше бинтована.
— Готов ли си, полковник Пулър?
— Технически погледнато, все още съм майор, младши. А следващият ми чин ще бъде подполковник.
— Въпрос на време. Бас държа, че скоро ще бъдеш най-младият генерал в историята на Военновъздушните сили.
— Ще видим — отвърна Робърт и махна някакъв конец от дрехите на брат си. — Предстои ми да наваксам цели две години.
— Готов ли си да тръгваме?
— Да поостанем още минутка.
— Не си размислил, нали? — изненадано го погледна Пулър.
— Не — поклати глава Робърт и седна на близкия стол.
— А какво тогава?
— Нокс ми каза, че си й говорил за мама.
— Тя не биваше да го казва на никого — намръщено рече Пулър.
— Аз съм виновен, младши. След като ви чух да спорите и ти я обвини, че е планирала убийството ми, реших да я попитам какво се е случило между вас.
— Нищо не се е случило!
— Но би могло да се случи, така ли?
— Да, би могло — отвърна с известно закъснение Пулър. — Но какво общо има това с мама?
— Нокс беше трогната от думите ти онази нощ. Дори не подозирала за тази част от характера ти.
Забил поглед в пода, Пулър не отговори.
— Тя много ми липсва, младши. Не минава ден, без да мисля за нея. Питам се дали още е жива и…
— И дали си е тръгнала по своя воля — довърши вместо него Пулър.
— Ти как мислиш?