— Това е вярно. СТРАТКОМ се разрасна бързо и базата „Офът“ се оказа тясна за него. Строежът на новия им дом вече започна, но ще продължи още няколко години. Левънуърт беше един от многото клонове на СТРАТКОМ.
— Разбирам — каза Пулър.
— На практика той имаше достъп до най-важните дейности на Стратегическото командване — добави Дофри. — Те никога не са имали по-добър от него — чакаше го блестяща кариера. Подготвяха го да оглави цялото проклето нещо. Щеше да получи поредното повишение малко преди всичко да се сгромоляса.
— Знам, че вие също сте от СТРАТКОМ. Работили ли сте с него?
— Не — поклати глава Дофри. — Назначиха ме, след като брат ви влезе в затвора. Оценката, която току-що изложих, беше дадена от хората, които са го познавали и са работили с него. По единодушното мнение на всички — и военни, и цивилни — той е бил сред най-добрите.
— Не се съмнявам в това — рече Пулър. — Винаги е бил отличникът — от гимназията до Академията на ВВС и след това.
— Като изключим онази „дреболия“ с държавната измяна — контрира Шиндлър. — Нека не я забравяме.
— Не съм я забравил — бавно каза Пулър. — И съм абсолютно убеден, че брат ми не е извършил подобно нещо. Но какво общо има кариерата му?
— Тя беше прекратена преди по-малко от три години, Пулър — поклати глава Райнхарт. — Голяма част от свръхсекретните данни в главата му са все още актуални. Разбира се, кодовете за достъп и някои други неща са променени, но основните технологии, стратегията и тактиката са си все същите. Знаете как е в армията. Винаги успяваме да постигнем единодушие по даден въпрос, а след това Конгресът ни отпуска парите. После всеки се бори за своя дял — униформените за част от командването и съответните повишения, а цивилните за парите. Едва когато всичко това се уреди, идва дългогодишният процес на изпълнение. Ние може да сме всякакви, но не сме бързи. Много от проектите с участието на брат ви все още са в процес на реализация. Той разполага с подробна информация за най-важните програми за сигурност на Съединените щати.
— Би бил изключително ценен за враговете ни — замислено промълви Пулър.
— Без съмнение — каза Райнхарт.
Пулър ги изгледа един по един.
— Може би не е избягал — рече той.
Върху лицата на събеседниците му се появи объркване.
— Не разбирам накъде биете, Пулър! — каза Шиндлър. — Разбира се, че е избягал! Няма го!
— Не казвам, че не е напуснал затвора.
— Тогава какво казвате? — попита Шиндлър и нервно забарабани с показалец по масата.
— Казвам, че целият инцидент във ФВЗ е бил инсцениран. Може би той не е избягал, а е бил отвлечен от враговете ни.
10
Квартирата. Дори сега Робърт не можеше да я нарече стая или апартамент. Беше квартирата. Военната фразеология бе запечатана толкова дълбоко в съзнанието на мъжете с униформа, колкото изписаните с пръст букви в мокър бетон, които изсъхват и остават завинаги.
Неговата квартира представляваше мотелска стая в покрайнините на Канзас Сити. Левънуърт беше останал зад гърба му.
Завой надясно, право на юг, а след това право на изток по магистралата — две абсолютно еднакви страни на правоъгълен триъгълник, който чакаше само хипотенузата, за да е пълен. Тя също беше възможна, стига да поемеше по също така правия и пряк път обратно към Левънуърт. Ако се наложеше.
Той винаги планираше нещата по подобен начин, опирайки се на математиката и още няколко науки. Този подход забавляваше някои хора и озадачаваше други, но мнозинството се дразнеха. Това обаче не го притесняваше.
В стаята имаше легло, стол, маса, бюро и телевизор с куп безполезни канали. Банята представляваше малка ниша в стената, която нямаше нищо общо с едно нормално място за къпане — беше тясна като усмирителна риза. Но и това изобщо не го притесняваше, особено след затвора.
Сакът му беше захвърлен на пода, а лаптопът лежеше върху бюрото. По пътя си беше купил един телефон с предплатени минути и флашка за мобилен интернет. Всичко вече беше настроено така, че да навлезе дълбоко във военната база данни, хакната в „Старбъкс“. Тя беше секретна и до нея имаше достъп само оторизиран персонал. Но компютърната защита е точно толкова добра, колкото е програмистът, който я прави. Тази беше дело на сравнително добър специалист, но не и на истински майстор.
Робърт си беше купил малък безжичен принтер, хартия, папки, бележници със спирала и няколко химикалки. Макар че през целия си професионален живот беше живял в дигиталния свят, доминиран от езика на единиците и нулите, той обичаше и химикалките, които му носеха истинско вдъхновение. Най-добре мислеше, докато пишеше.