— Мислех, че системата е направена така, че при спирането на тока вратите автоматично се заключват. Но въпреки това вие сте били принудени да поискате помощ от военната полиция. Защо?
— По всичко изглежда, че са ни хакнали — неохотно отвърна тя.
— Как така са ви хакнали?
— Сам казахте, че вратите се заключват автоматично при спиране на тока. Но това не се случи. Те се отключиха.
— И според вас това е дело на хакер? Как е възможно?
— За съжаление, част от нашите служители вкарват всякакви лични приспособления — телефони, таблети и прочие. И редовно използват служебните компютри, за да се логнат във външни мрежи. Това е строго забранено, но хората са си хора.
— Тоест някой е позволил външна намеса — каза Пулър. — Хакерът е променил кода, така че при авария вратите да се отключват, нали?
— Да.
— Някакви улики в тази посока?
— Не.
— Но вие потвърдихте, че е имало хакерска атака.
— Това все още е само предположение, но лично аз не виждам как другояче е възможно да се случи.
Аз пък се сещам за поне още един начин, помисли си Пулър.
— Искам да разгледам всички записи, с които разполагате — добави на глас той.
Макри отново навлажни устните си.
— И това мога да го уредя.
— А подкрепленията на военната полиция от Левънуърт? Искам да разговарям с участници в операцията.
Тя само кимна.
— И накрая още един въпрос, капитан Макри — продължи Пулър. — Сигурна ли сте, че нямате собствена теория за всичко, което се е случило?
— Не, нямам.
— Дори предчувствия?
— Не обичам предчувствията, господин Пулър. Те често водят до грешки, а грешките — до преждевременен край на кариерата в армията.
— В такъв случай ви оставям да се грижите за своята кариера, но само след като изпълните ангажиментите, които поехте току-що.
Макри го погледна втренчено, а след това посегна към стационарния телефон на бюрото си.
12
Час по-късно, облегнат на 200-литров варел за петрол в една работилница близо до затвора, Пулър разговаряше с Ал Джордан — ръководител на екипа, който беше възстановил работата на гръмналите трансформатори. Джордан беше на около петдесет, с прошарена коса, широк гръден кош и тънки крака.
— Значи трансформаторите гръмнаха заради бурята, така ли?
Човекът избърса ръцете си в някакъв парцал, свали шапката от главата си и избърса челото си.
— По всичко личеше, че е така. Трансформаторите са част от малка заключена подстанция, заобиколена от телена ограда. Тя е оборудвана с достатъчно предпазни системи, но бурята беше толкова силна, че направи каквото си поиска. Човек не може да победи природата.
— А трансформаторите са свързани директно с ФВЗ, така ли?
— Да. Също така и с други съоръжения наблизо. Върнахме ги към живот по най-бързия начин, без дори да изчакаме бурята да утихне.
Пулър го разбра много добре. В армията заповедите са всичко, а сигурността идва на второ място.
— Да ви е направило впечатление нещо необичайно?
— Не мисля — бавно отвърна Джордан. — Трансформаторите просто бяха изгорели, вероятно ударени от мълния.
— А не е ли необичайно, че и двата са изгорели едновременно?
— Не е, защото са свързани. Ако единият пострада от мълния, това неизбежно ще се отрази и на другия. Всичко е възможно при такава буря.
— Споменахте, че съоръженията са били обезопасени добре. Не ги ли заземяват?
— Заземяват ги, разбира се. Освен това имат прекъсвачи срещу вторично предизвикано пренапрежение, но и те не са съвършени. Когато получаваш директен токов удар с голяма мощност, никой не те пита какво си направил, за да избегнеш пораженията. Тук говорим за огромен заряд. Мълнията може да е заредена със сто и двайсет милиона волта, а дори и повече. Това нещо се стоварва върху трансформатора в рамките на една милисекунда и нямаш време да кажеш дори едно „бум“.
— Значи е нещо като експлозия?
— Точно така.
— Възможно ли е да е била бомба?
— Бомба ли? — учудено го погледна Джордан. — В трансформатор?
— Да. Тя спокойно би могла да извади от строя и двата.
— За да прекъсне тока в целия затвор ли?
— Да.
— Но нали затова има резервно захранване? — възрази Джордан.
— Което също отказа. Междувременно един затворник изчезна. Именно това е причината да съм тук.
Човекът се почеса по бузата и замислено каза:
— Не знам дали е било бомба. Предполагам, че би могло да се провери само от специалисти.
— А направили ли са го?