Мислите му неусетно се върнаха към детството. Благодарение на пъргавия си ум Боби беше неизменен лидер на хлапетата във военните бази, където живееха. Пулър не познаваше по-чувствителен и по-честен човек от него. Толкова чувствителен, че баща им постоянно му триеше сол на главата за тази „слабост“. Правеше го толкова често, че Джон все още помнеше точните му думи: „Не можеш да командваш хората в бой, ако те харесват, Боб. Те трябва да изпитват равни части страх и респект към теб. По мое мнение страхът дори трябва да има предимство. Респектът си е респект и толкова. Но страхът може да ти помогне да преодолееш всички препятствия, измислени от врага. Ако хората се страхуват от теб, те ще те последват дори в ада. Защото страхът, че ще се изложат пред теб, ще бъде много по-силен от онова, което ги очаква на бойното поле. Запомни го, синко. Дори да забравиш всичко друго, което съм ти говорил, това трябва да го запомниш“.
Но Боби така и не преодоля тази своя „слабост“. Вероятно именно тя беше причината да се насочи към ВВС вместо към армията. И да свърже кариерата си с технологиите, а не с пушките и престорената самоувереност.
Когато научи от капитан Макри, че компютърната система на затвора е била хакната, първата мисъл на Пулър беше за брат му, който се справяше с компютрите по-добре от всеки друг, когото познаваше. Но това нямаше как да се е случило, тъй като достъпът му до подобна техника в затвора беше напълно изключен. Освен това, когато електрозахранването беше възстановено, той продължаваше да седи мирно и кротко. И дори изглеждаше леко изненадан. Е, добре, не е бил брат му. Но кой тогава?
Мислите му бяха прекъснати от отварянето на вратата. На прага се появи жена на неговата възраст, висока и стройна, с широки рамене и тесни бедра, облечена в черен костюм с панталон и бяла блуза с вдигната яка. Пулър реши, че изглежда доста шик, въпреки че не разбираше нищо от мода. Кестенявата й коса се спускаше до раменете, лицето й беше обсипано с лунички, а носът й бе остър и леко чип. Имаше атлетичен вид, а от поведението й лъхаше самочувствие.
— Агент Пулър?
Стреснат от това необичайно обръщение, Джон стана на крака.
— Старши армейски следовател Джон Пулър от Седемстотин и първи отряд на ОКР в Куонтико — представи се той.
— Вероника Нокс — протегна ръка жената, след което вдигна пред очите му служебната си карта. — УРС — добави тя. Управлението за разузнаване и сигурност към американската армия.
— Къде е базата ви? — попита той.
— Всъщност никъде. Отивам където има проблеми. Затова съм тук.
— Ясно. Чинът ви?
— Защо ви е?
— Стандартна процедура.
— Капитан.
— Много добре, госпожо — каза Пулър с предчувствието, че има нещо странно в появата й.
— ОКР вече разследва тук — добави Нокс.
— Знам.
— Но вие не сте част от техния екип.
— И това го знам, госпожо.
— Не е нужно да ме наричате „госпожо“.
— Добре.
— А беглецът е по-големият ви брат — продължи тя, седна и насочи показалец към лицето на Робърт на екрана. — Главният герой. Открихте ли нещо?
— Още не.
— Известно ми е, че сте оторизиран да бъдете тук. Изпратиха ни копие от заповедта. Но защо всъщност дойдохте?
— По същата причина, която е довела и вас. За да разбера какво се е случило.
— Значи ОКР разполага с достатъчно ресурс, за да удвои своите екипи?
— Не. При нас също има недостиг на хора, както при всички останали армейски подразделения.
— Тогава? — погледна го с очакване Нокс.
— Какво тогава?
— Защо дойдохте? — повтори въпроса си тя.
— Защото ми възложиха това разследване. Аз съм войник и изпълнявам заповедите си.
— Аз също. Изпратиха ме тук, за да работя с вас.
— Кой ви изпрати? — остро попита Пулър.
— Достатъчно е да знаете, че съм прикрепена към вас. Ако имате желание да разберете от кого, моля, действайте.
— Но защо няма да ми кажете?
— Защото не ви познавам и не съм сигурна дали мога да ви се доверя. Поне засега.
— Не носите униформа.
— Нито пък вие.
— Може би ще я облека на даден етап.
— Може би и аз. — Тя отново погледна към екрана. — Сигурен ли сте, че нищо не привлече вниманието ви?
— Да.
— Да се надяваме, че това ще се промени.
Начинът, по който изрече тези думи, накара Пулър да се втренчи в нея.
— Вече проверих трансформаторите в подстанцията — каза той. — А също така и генератора.
— Претоварване поради бурята, микроорганизми и двойка тъпаци, които със сигурност ще операт пешкира — изстреля бързо Нокс.