— В смисъл?
— В смисъл, че компютрите показват само това, което някой е вкарал в тях.
След тези думи той се изправи.
— Сега пък къде тръгнахте? — попита тя.
— Мисля да свърша малко работа.
— Каква по-точно?
— Да поговоря с разни хора.
Това им отне по-голямата част от деня. Наложи се да разговарят с много хора, да сверяват показанията им с офицерите, а след това отново да се връщат при тях за съответните уточнения. Свършиха чак в девет вечерта.
— Гладна ли си? — попита Пулър.
— Да. Закуската беше доста отдавна — каза тя.
— Познаваш ли Левънуърт?
— Не особено добре.
— Аз да. Хайде.
Използваха неговата кола, за да стигнат до едно заведение на главната улица, което предлагаше само пържена храна, а използваната мазнина беше стара колкото сградата, върху чиято фасада пишеше: 1953 г. Поръчаха си вечеря. Пулър поиска една бира, а Нокс се задоволи с чаша чай, натъпкана с лед.
— Тази храна ще означава допълнителни осем километра към сутрешния ми крос — обяви тя.
— Нямаш причина да се притесняваш за фигурата си — отбеляза той и отпи глътка бира. — Какво си тренирала в колежа? Гребане или баскетбол?
— И двете.
— Впечатляващо. В днешно време не се срещат много младежи, които тренират по няколко спорта едновременно.
— Е, това все пак беше преди петнайсет години. А и колежът беше малък. В „Амхърст“ гребането беше на почит.
— „Амхърст“? Страхотно място.
— Вярно е.
— А кой те насочи към армията?
— Майка ми.
— Била е военнослужеща?
— Не тя, баща ми. Стигна до полковник, приключи с кариерата си във Форт Худ.
— В такъв случай защо майка ти?
— Беше убедена, че трябва да правя всичко по-добре от баща ми. Те са разведени.
— Не се разбираш с баща си, а?
— И така може да се каже — каза тя, засмука малко студен чай през сламката си, а след това започна да си играе с книжната й опаковка. — Хвърлих един поглед на твоето досие, разбира се. Баща ти е легенда в армията.
— Така го наричат.
— Истинска легенда.
— И така го наричат.
— Чух, че е в болница за ветерани.
— Да.
— Добре ли е?
Пулър погледна встрани.
— Справя се. Всички остаряваме, нали?
— Ако живеем достатъчно дълго. — Очите й се плъзнаха по белега на врата му. — Фалуджа? — махна към него тя.
— Не, Мосул. Сувенирът от Фалуджа е на глезена ми.
— Аз също бях там, но далече от фронтовата линия. — Поколеба се за момент, после тръсна глава и добави: — Не защото аз исках, а защото армията реши така.
— Чувал съм го и преди — каза Пулър. — Не е твоя вината, че не са те допуснали на фронта.
— И все пак…
— Нещата се променят, при това бързо.
— Те трябва да се променят. Да не забравяме, че живеем в двайсет и първи век.
— Съгласен съм — отвърна той и вдигна бутилката за тост. — Служил съм с жени, които бяха сред най-добрите бойци.
Дочакаха храната си в мълчание. Подновиха разговора едва след като чиниите им бяха опразнени. Пулър отново се върна на причините да са тук.
— Видя ли това, което видях аз по време на разпитите и прегледа на документите? — попита той.
— Първо трябва да ми кажеш какво си видял.
— Да започнем с предположението, че регистърът е точен и аз съм единственият посетител на брат ми през последните шест месеца.
— Окей.
— Ако той действително не се е срещал с външни хора, трябва да погледнем навътре.
— Някой от затвора?
Пулър кимна.
— И друг път се е случвало затворници да получават помощ отвътре.
— Сигурна съм, че ако това се е случило във ФВЗ, то е било прецедент.
— По-скоро безспорен факт, защото някой е хакнал компютърната система. Това е единственият начин вратите да се отворят след спирането на тока.
Заключението му почиваше върху признанието на Макри за вероятно манипулиране на системата.
— Има логика — съгласи се Нокс.
— Трябва да разпитаме всички надзиратели, които са били на смяна в онази нощ.
— Куп народ, не мислиш ли?
Той се облегна назад, видимо недоволен.
— Някаква друга работа ли имаш?
— Не. Какво трябва да търсим?
— Объркани отговори, колебание. Преди това обаче трябва да проверим служебните досиета на всеки от тях с надеждата да изскочи нещо.
— Ще отнеме доста време.
— Не ми пука колко време ще отнеме, Нокс! — раздразнено отвърна той и тупна с длан по масата. — Тази ситуация трябва да бъде изяснена.
— Какво точно означава „изясняването“ за теб? Да заловим брат ти и да го върнем в килията?