— А какво друго би могло да означава? — бавно попита Пулър.
— И аз се чудя — въздъхна Нокс, без да сваля поглед от лицето му. — Но ако е вътрешна работа, тя едва ли е била свършена от един човек. Което вече ми се струва прекалено.
— Не и ако се окаже вярно. Може би картината е много по-голяма, отколкото си представяме.
— А може би не е.
— Информирана ли си къде работеше брат ми?
— В СТРАТКОМ.
— Предполагам, че знаеш какво означава това. Мотив. Враговете на САЩ може да са го отвлекли заради информация, която да бъде използвана срещу нас.
— Вече говориш за шпионаж, Пулър — скептично поклати глава тя. — Къртица във ФВЗ?
— Случайно да имаш друго обяснение? — попита той.
— Не, нямам — призна тя.
— Все още не знаем кой е мъртвецът и какво е правил там. Уредих да го видим, но това ще стане утре сутринта.
— Истинска загадка. Как е възможно да проникнеш в затвора и да бъдеш убит там, без никой да забележи?
— Може би е по-лесно, отколкото предполагаш — каза Пулър.
Нокс го погледна въпросително, но той замълча.
— И така, кой ти заповяда да ме наглеждаш? — внезапно смени темата той.
— Никой не ми заповядал подобни глупости! — остро отвърна тя.
— Шиндлър, Дофри или Райнхарт? — попита той, сякаш не чу възражението й.
Нокс трепна при последното име и изражението й се промени леко.
— Значи генерал-лейтенант Райнхарт — констатира с леко задоволство Пулър. — Трите звезди са напълно достатъчни, за да привлекат вниманието на всеки капитан. Особено ако искаш да стигнеш до по-висок чин от баща си.
— Не знаеш за какво говориш, Пулър. Нещата не стоят така.
Той остави на масата няколко банкноти, покриващи неговата част от сметката.
— Предполагам, че Райнхарт ще поеме вечерята ти — каза той. — Все пак продължаваш да си на служба, нали? — Надигна се и малко по-рязко добави: — Успех!
— Къде отиваш?
— Да си легна.
Нокс замълча за момент, преди да каже:
— Защо ли не ти вярвам?
Тръгнаха си поотделно. Пулър дори не я попита къде е отседнала. Едва ли бяха в един и същ мотел. В неговия не беше чак толкова претъпкано, че да не я забележи.
Той спря на паркинга, изключи двигателя и се огледа. Наблизо имаше още две коли, които не бяха тук, когато излизаше сутринта.
Доста раздрънкани, регистрирани в други щати. Това не му направи впечатление, защото и неговата кола беше с такива номера. Вероятно мотелът се използваше от хора, които пътуваха във всички посоки и се отбиваха тук за една нощувка. Пулър знаеше, че през Канзас минава доста оживен трафик, тъй като се намираше в центъра на страната.
Той изтича по стълбите към втория етаж, а след това закрачи по външния коридор към стаята си. В следващия миг измъкна пистолета си ЗИГ П228 и уви пръст около спусъка.
Вратата му беше открехната. Отлично помнеше, че сутринта я беше заключил, оставяйки лампата да свети заради котарака.
Мотелът не предлагаше дневно камериерско обслужване. Гостите никога не виждаха персонала, който се появяваше, след като напуснат.
Пулър се приближи странично към вратата, опря гръб на рамката и надникна. Но процепът се оказа твърде тесен, за да види нещо. Побутна вратата с крак, стисна оръжието с две ръце и връхлетя в стаята. Пистолетът му описваше кръгообразни движения — търсеше мишена.
Не откри такава, но видя две неща.
Първото беше Дезо, който се беше свил на кълбо върху леглото. Бавното дишане и лекото помръдване на опашката сочеха, че котаракът му се чувства перфектно.
Но това не можеше да се каже за човека, който лежеше до него.
Пулър провери гардероба, побутна вратата на банята, а след това се изправи пред леглото и погледна надолу.
Бригадният генерал от ВВС Тим Дофри беше мъртъв.
15
Старият мотел със сигурност не беше виждал такова оживление. Представителите на местната полиция се трупаха наоколо и разговаряха оживено, сновяха насам-натам и, общо взето, само пречеха.
Официалното следствие беше поверено на БСР, Бюрото за специални разследвания, което дублираше дейността на ОКР, но само в рамките на ВВС. Оказа се, че военновъздушните сили никога досега не бяха губили генерал по този начин. Това си личеше от работата на пристигналия със самолет следствен екип, който действаше стриктно по устав.
Пулър вече беше разпитан, при това цели четири пъти. Веднъж от местните ченгета, които беше повикал, после от екипа на Форт Левънуърт, следван от екипа на ФБР със сини якета и шапки, които задаваха въпросите си мрачно и подозрително. Явно не вярваха на версията му и много искаха да знаят дали брат му не е влязъл в контакт с него. Получили отрицателен отговор, те започнаха да го гледат с открито недоверие. Последният разпит беше проведен от агентите на БСР, след като обявиха на всеослушание, че именно те са главният фактор в разследването. Местните ченгета и военните се оттеглиха незабавно, но момчетата от ФБР се опънаха. Пулър отдавна беше наясно, че федералните агенти не отстъпват пред никого.