— Само той ли?
— Вече ви казах, че имаше и други, но не мога да ви разкрия техните имена.
— Съжалявам, но настоявам да го направите. Ние разследваме убийство, Пулър. Проверихме ви и знаем, че сте от ОКР. Следователно сте запознат с процедурата — убийството винаги е на първо място.
— Невинаги — обади се Нокс и агентът насочи вниманието си към нея.
Тя му показа служебната си карта.
— Вие осигурихте алибито на Пулър.
— Не, само казах истината. Ресторантът, в който вечеряхме, беше пълен и вие лесно бихте могли да намерите свидетели.
— Вече работим по въпроса. Не всеки ден ми се случва да разговарям с човек от УРС.
— Не ви и трябва.
— Дали тук не става въпрос за нещо по-голямо, което убягва от вниманието ни? — не се отказваше агентът. — И дали то няма нещо общо с неотдавнашното бягство на един затворник, който е работил във ВВС? — Заковал поглед в лицето на Пулър, човекът намръщено поклати глава и добави: — И който носи същата фамилия като вас?
— Не искам да преча на разследването ви — отвърна Пулър. — Със сигурност бих се ядосал, ако някой пречи на моето. Ще проведа няколко телефонни разговора, а след това ще ви кажа всичко, което мога. Но и аз изпълнявам заповеди, при това от доста високо място.
Агентът на БСР го погледна втренчено още веднъж, после постави ръка на рамото му.
— Ще изчакам да се обадите. Нали нямате намерение да напускате района?
— Засега не, но ситуацията може да се промени.
— Погрижете се преди това да се свържете с мен — каза твърдо той.
Нокс го изчака да се отдалечи и прошепна:
— Съветвам те наистина да проведеш разговора си, защото момчето изглежда доста нетърпеливо.
Той извади телефона от джоба си и излезе навън.
Трийсет минути по-късно Пулър вече седеше срещу Шиндлър и Райнхарт. Мястото на срещата им беше един военен обект в съседство с Форт Левънуърт. Шиндлър изглеждаше изнервен, но Райнхарт успяваше да запази спокойствие.
Пулър докладва лаконично за хода на своето разследване, но умишлено пропусна новината за хората, прибрали изгорелите трансформатори.
— Това е засега — заключи той. — Очаквам да уточните какво още ще искате от мен. Тук е мястото да добавя, че БСР иска имена. Вашите имена.
— Няма да стане, Пулър — поклати глава Райнхарт. — Лично ще се погрижа да оттеглят искането си.
— Добре — каза Пулър, без да изглежда убеден. — Разполагате с фактите. Вашият човек е бил застрелян другаде, а после преместен в стаята ми. Ако това е опит да бъда натопен, бих го окачествил като абсолютно аматьорски, тъй като разполагам с желязно алиби.
— За бога! — възкликна Шиндлър. — Няма ли най-напред да насочим вниманието си към хората, които биха пожелали смъртта на Дофри?
Пулър бе забелязал разкривения възел на вратовръзката му, разрошената му коса и нервното потрепване на пръстите му. Беше разочарован, може би защото очакваше повече твърдост от един член на Съвета за национална сигурност.
— Така да бъде — каза той. — Кога го видяхте за последен път?
Шиндлър и Райнхарт се спогледаха.
— Дофри си тръгна малко след като се разделихме с теб — отговори Райнхарт.
— Значи вчера сутринта, някъде около единайсет? — попита Пулър и погледна часовника си. В момента също наближаваше единайсет, но той изобщо не си беше лягал.
— Точно така — потвърди Райнхарт.
— Каза ли къде отива и какво ще прави? Да е имал някаква среща?
— Не — отвърна Шиндлър. — Кацнахме тук вчера рано сутринта, а след разговора с теб се разделихме.
— Той къде беше отседнал? В Левънуърт?
— Не. В тукашния „Хилтън“, който се намира в центъра. Чух го да казва, че през следващите два дни възнамерява да отиде до военновъздушната база „Макконъл“.
— Онази, която е в непосредствена близост до Уичита? — попита Пулър, изчака кимването на Шиндлър и добави: — Той беше генерал, не пътуваше ли с охрана?
— Ако е имал такава, тя е пътувала отделно — отвърна Шиндлър, а Райнхарт кимна в знак на съгласие. — Ние използвахме транспортен самолет на армията, на борда на който бяха и сътрудниците на генерал Райнхарт. Той отседна в хотела за висши офицери в Левънуърт, където любезно покани и мен.
Пулър си записа сведенията.
— И така, кой би искал смъртта на Дофри? Някакви идеи?
Събеседниците му не отговориха.
— Какво означава мълчанието ви? — притисна ги Пулър. — Че нямате идеи или че не можете да споделите с мен онези, които имате?
— Всеки от неговия ранг рано или късно си създава врагове — каза Райнхарт. — Но не допускам чак такива, които да искат смъртта му.