— Да. Но не в униформа. Събирах разузнавателни сведения.
— Което означава, че не си била на фронта.
Тя не реагира.
— Казах нещо, Нокс!
— Отбий — внезапно рече тя.
— Какво?
— Отбий и спри, Пулър.
Той насочи колата към банкета и спря.
Нокс включи лампичката над главата си, откачи предпазния колан, вдигна блузата си нагоре и смъкна панталона си до бедрото от лявата страна. Пулър я наблюдаваше, без да знае какво да очаква.
А след това го видя.
Дълъг червеникав белег, опасващ хълбока. Все още си личеше къде е имало шевове и въпреки че раната беше отдавна зараснала, изглеждаше доста дълбока.
— Шрапнели от мини и РПГ — поясни тя. — Бях в един конвой, пътувахме към Басра, когато ни обградиха бунтовници. Оказа се, че са доста по-добре въоръжени, отколкото очаквахме. Петима от хората ми загинаха, а аз не бях сигурна, че ще проходя отново. Шрапнелът засегна гръбначния ми стълб. Две седмици не усещах краката си. За щастие, парализата беше временна, причинена от възпаления и отоци. Доста дълго живях на кортикостероиди, но в крайна сметка хирурзите извадиха всички парчета метал от тялото ми. След това положих огромни усилия да се възстановя. И успях. Не напълно, разбира се. Когато вали, бедрото и задните ми части адски болят. Но, общо взето, се смятам за най-голямата късметлийка на света. За разлика от останалите членове на екипа ми.
Пулър мълча няколко секунди и каза:
— Трябва да знаеш, че дори когато се питах откъде се появи, нито за миг не се усъмних в твоя патриотизъм и огромен кураж.
Нокс бавно придърпа нагоре панталона си, напъха в него блузата си и закопча колана.
— Не мога да повярвам, че го направих — прошепна тя. — Не съм показвала белезите си дори на мъжете, с които съм излизала месеци наред! — После извърна глава към страничното стъкло. — Не искам да си мислиш, че не мога да се справя с работата, Пулър. Напротив, мога. Знам, че тази сфера все още е мъжко царство, но аз съм дяволски добра във всичко, което правя!
— И в това не се съмнявам, Нокс.
— Работата ми е такава, че понякога се налага да мамя — обърна се да го погледне тя. — Но не обичам да мамя хора като теб.
— Добре. Нещо друго, което искаш да ми кажеш? Или можеш да ми кажеш?
— Появата ми тук е свързана с две задачи.
— Първата е да работиш с мен.
— А втората е да те наблюдавам. Много внимателно.
— Защо?
— Не е ли очевидно защо?
— Нима твоите началници наистина подозират, че имам нещо общо с бягството на брат ми?
— Не. Но мислят, че по някое време той може да потърси връзка с теб.
— А защо му е да го прави?
— Защото, имайки предвид състоянието на баща ви, ти си единственият му близък на този свят. А докладите потвърждават тази близост между вас.
— Значи си се надявала, че ще те заведа право при него?
Нокс преметна предпазния колан и щракна закопчалката.
— Никога не съм мислила, че това ще бъде просто и лесно, но ние нямаме право да пренебрегваме подобна възможност. Винаги започваме от очевидното, нали знаеш?
— Брат ми е прекалено умен, за да допусне такава глупава грешка — отвърна той и включи на скорост.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Да видим трупа, който са открили в килията му. Трябваше да го направя още сутринта, но знаеш, че се наложи да се разправям с друг мъртвец.
— Не е ли малко късно?
— Късно е, разбира се. Но ако чакаме още, тялото може да изчезне като трансформаторите.
Известно време пътуваха в мълчание.
— Е, на чисто ли сме?
— Засега да, Нокс.
— Можеш да ме наричаш Вероника.
Той я погледна и каза:
— Нокс ми харесва повече. Отива ти.
— В какъв смисъл? — сбърчи вежди тя.
Той настъпи газта и шевролетът се стрелна напред.
— Напомня ми на Форт Нокс в Кентъки.
Когато отново я погледна, му се стори, че на лицето й има усмивка.
17
Робърт Пулър съзнаваше, че възможностите са много. Намираше се в поредната мотелска стая, приведен над лаптопа си.
Простите сметки сочеха, че предизвикателството е голямо.
Официално в Америка действаха седемнайсет разузнавателни агенции.
Официално.
Напоследък вниманието на медиите беше фокусирано върху АНС, при това напълно основателно, и върху прословутия Едуард Сноудън. Но АНС беше само една брънка от веригата, известна като Разузнавателната общност.