Работеща с близо хиляда и триста държавни организации и две хиляди частни компании, разположени на десет хиляди различни места в страната, Разузнавателната общност ползваше услугите на почти един милион служители, една трета от които работеха в частни компании с достъп до секретна или свръхсекретна информация.
Така тя заемаше второ място в списъка на националните работодатели, отстъпвайки единствено на веригата „Уолмарт“, която имаше с около 30 процента повече служители от нея.
Съгласно Изпълнителна заповед №12333, основните цели на Общността бяха шест на брой. Всичките запечатани дълбоко в съзнанието на Робърт. В момента обаче вниманието му беше насочено само към една от тях — онази, която предоставяше огромна власт на правителството.
Робърт си я повтори наум: Да извършва и други дейности, свързани с разузнаването, които президентът може да възложи.
В тези думи се съдържаше една неизмерима свобода на действие, ограничавана единствено от размера на амбициите на действащия президент. А когато тя се сблъскаше с някакви законови ограничения, адвокатите на правителството ловко използваха тази заповед за заобикаляне на съдебните тълкувания. В повечето случаи имаха успех, тъй като Конгресът не упражняваше почти никакъв надзор в тази област.
Докато беше в СТРАТКОМ, Робърт не си задаваше въпроса дали това е правилно или не. Пряката му работа имаше несъмнена полза от тази юридическа практика. Сега обаче я виждаше под малко по-различен ъгъл. Всъщност не малко, а много по-различен. АНС беше част от Разузнавателната общност. От юридическа гледна точка АНС, наричана „ухото“ на американското разузнаване, нямаше право да подслушва гражданите на страната без съдебна заповед. Но в днешно време голяма част от информацията, събирана от АНС и другите агенции в Общността, беше дигитална. А глобалните доставчици на тази информация нямаха абсолютно никакви ограничения. Гугъл, Фейсбук, Яху, Туитър и други разполагаха с огромни бази данни по целия свят, благодарение на своите фиброоптични кабели, сървъри и превключватели. На практика достъпът до тях беше неограничен.
Това ставаше чрез високотехнологични търсачки, които разкодираха различните данни, използвани от глобалните интернет доставчици. Вградените в тях филтри анализираха съдържанието и го използваха за три до пет дни според конкретните си нужди. А поради факта, че голяма част от данните, които Общността събираше, не бяха регулирани, в тях присъстваше и огромно количество информация за американски граждани, включително имейл адреси на изпращача и получателя, видео и аудио материали и снимки. Така в момента, в който човек изпратеше някакви данни по интернет, те стигаха до хора, за които той изобщо не подозираше. А какво можеха да направят те с тях? Това нямаше как да се знае. Освен ако някой ден не почукат на вратата на въпросния човек, не покажат служебна карта или бадж и не го информират хладно, че от този момент нататък няма никакви права.
Приведен ниско над картата върху екрана на лаптопа си, Робърт се зае да проучва възможностите.
Небраска, Колорадо, Уайоминг, Вирджиния, Мериленд. В случай, че държеше на пълна картина, би могъл да добави щатите Тексас, Вашингтон и Аризона. Там се намираха основните центрове на Общността. За момента беше сигурен само в едно — в никакъв случай нямаше да остане в Канзас.
Остави този проблем за по-късно и се съсредоточи върху човека в килията. Беше му направил скица, която обаче нямаше как да му помогне да го открие. Скиците не можеха да бъдат пуснати за разпознаване в базите данни.
Но дали наистина беше така?
Той излезе, качи се в пикапа и потегли.
Два часа по-късно се върна в мотела с няколко нови покупки: таблет „Самсунг Галакси“ с вградена камера, гланцирана фотохартия, цветен принтер, скенер и няколко кутии с консумативи.
Разопакова всичко това и се зае със задачата да превърне една скица в нещо по-материално. Тоест да я превърне в лице. Със съответните цветове и плътност, за да бъде разпознато от дигитален скенер.
Когато приключи с картината, навън вече беше тъмно. Беше толкова гладен, че отскочи пеша до близкия „Макдоналдс“, където погълна един „Биг Мак“ с двойна порция пържени картофи и голяма бутилка диетична кола, за да неутрализира мазнините и солта. След това се върна в стаята си и премина върху втората част от задачата.
Направи снимка на рисунката, а след това я прехвърли от таблета на принтера, който надлежно зареди с фотохартия. Извади готовата снимка и я поднесе под лампата, за да я разгледа добре.