След това й направи още една снимка с таблета, прехвърли я в лаптопа и я отвори. Сега вече приличаше повече на фотографски портрет, макар и не съвсем. Пикселите се виждаха отчетливо върху гланцираната хартия. Зае се с обработката й, прибавяйки още цвят на кожата, косата и очите. След това се облегна назад и отново разгледа произведението си. Остана доволен.
Но все още нямаше истинско доказателство за качеството на работата си.
Със софтуера на лаптопа той хакна първата база данни и пусна снимката на обиколка из нейните файлове. Това му отне трийсет минути, но без резултат. Използва останалата част от нощта за сърфиране из всички бази данни, в които успя да проникне.
В четири сутринта той се призна за победен. Поне засега.
Непознатият мъж си остана непознат. Поне засега.
Това, което Робърт правеше, беше свързано с напълно реални рискове. Достъпът до всички бази данни подлежеше на мониторинг. Беше се погрижил да влиза през „задната вратичка“, но въпреки това щеше да има следи от проникването, чрез които можеха да стигнат до него. Той беше прекарал целия си съзнателен живот в света на компютрите и съзнаваше, че рано или късно на пътеката от пиксели ще се появи някой по-добър от него. Имаше четиринайсетгодишни хакери аматьори, чиито умения не отстъпваха по нищо на най-добрите програмисти в АНС. Така се работеше в тази област. Ако умът ти е настроен по правилния начин, можеш да правиш каквото пожелаеш. А ако си и куражлия като повечето хлапета, спокойно можеш да хакнеш Пентагона или да получиш достъп до някоя банкова сметка в Швейцария. Не беше трудно, защото всеки бе свързан по някакъв начин с вселената на числата.
Робърт се просна на леглото. Стомахът му продължаваше да къркори, но той се нуждаеше най-вече от сън, защото искаше да бъде във форма. В съзнанието му обаче продължаваше да се върти образът на непознатия мъж.
Все трябваше да е някой. А ако Робърт разбереше кой е, това щеше да го отведе до някой друг или до нещо друго. Този мъж се беше появил в затвора с точно определени намерения. Но, за щастие, тези намерения не успяха да бъдат осъществени.
Защото още съм жив, каза си той.
18
Лампите светнаха ослепително ярко. Пулър и Нокс примигнаха, за да се адаптират и зачакаха вратата на фризера да се отвори.
Военният патолог беше около петдесет, с посивяла коса, стегната фигура и яки мускулести ръце. Гледаше малко намръщено, тъй като обаждането на Пулър го беше вдигнало от леглото. Но вече беше тук, напълно облечен и готов.
Стиснал клипборд в едната си ръка, той отметна чаршафа от тялото на висок мъж на трийсет и няколко години, с късо подстригана коса, мускулесто тяло и абсолютно гладко лице. Пулър забеляза Т-образния разрез на гърдите му, който бе зашит след аутопсията.
— Причина за смъртта? — попита той.
— Счупен врат, казано на нормален език — отвърна патологът и посочи с пръст към тила на мъртвеца.
— Как е станало?
— Насилствено.
— Тоест не е паднал случайно, нали?
— Не. Тук не става въпрос за компресионна фрактура, за смачкване на прешлените, което се случва при падане. Нито пък за счупване, което се получава при обесване, когато прешлените се разделят вертикално. В случая вратът е прекършен хоризонтално.
Последната забележка моментално повиши интереса на Пулър.
— Хоризонтално? Ей така? — Вдигна ръце, все едно че беше сграбчил нечия глава, и натисна с едната надясно, а с другата наляво.
— Горе-долу.
— Други наранявания?
— Не открих такива, въпреки че го прегледах крайно внимателно.
Пулър се наведе над тялото и се зае да го изследва. В един момент спря и се взря в ръцете, малко под лактите.
— Какво е това според вас?
Патологът погледна мястото, което сочеше Пулър. По кожата личаха три тънки вдлъбнати линии, абсолютно еднакви, разположени на равно разстояние една от друга.
— И аз ги видях — каза човекът. — Биха могли да са причинени от някакво облекло. Дори допускам, че са от някакви връзки, но не мога да бъда сигурен. В килията нямаше никакви следи в тази посока.
— С какви дрехи беше облечен?
— Джинси, риза с дълъг ръкав и мокасини.
— Проникнал е в строго охраняван затвор, облечен по този начин?! — учуди се Нокс. — Шегувате ли се?
— Моята работа е да прегледам тялото, да докладвам за причините, довели до смъртта, и да се опитам да определя точния час на нейното настъпване — каза патологът и потисна прозявката си. — А ролята на Шерлок Холмс е запазена за вас.
— Час на смъртта?
— Извикаха ме веднага след като бяха открили трупа. Беше мъртъв най-малко от два часа.