— Вече успяхте ли да го идентифицирате?
— Пръстовите отпечатъци и лицевото разпознаване в базата данни не доведоха до нищо. Освен това взех зъбни отпечатъци и ДНК проба. Те всеки момент ще бъдат изпратени в армейската лаборатория в Доувър.
— Не можете ли да направите спешна заявка? Иначе нещата могат да се проточат със седмици. Дори при спешна заявка резултатите се бавят между един и четири дни.
— Мога, разбира се. Но напоследък лабораторията е доста претрупана.
— Едва ли е толкова зле, колкото в Афганистан или Ирак — обади се Нокс.
— И слава богу — каза докторът.
— Може ли да погледна и гърба? — попита Пулър.
Той помогна на патолога да обърнат тялото и започна огледа по същия начин — от горе на долу, бавно и внимателно. В един момент отново се приведе ниско, но този път над прасците. Следите бяха почти незабележими, но абсолютно същите. Пак три на брой, на равно разстояние една от друга.
— Видяхте ли това?
Патологът се наведе и включи фенерчето си, комбинирано с лупа.
— Реших, че това е следа от ластика на чорапите — каза той и посочи едва забележимата линия. — Но другите две съм ги пропуснал, защото краката му са доста окосмени. Вие явно имате отлично зрение.
— Видях ги, защото ги търсех — изправи гръб Пулър. — Просто не бях забравил вдлъбнатините по ръцете.
Той помогна на доктора да върнат тялото в първоначалното му положение.
— Какво искаш да кажеш? — попита Нокс.
Пулър не отговори, заковал поглед в лицето на патолога.
— Нали ще ни уведомите, когато разберете самоличността на този мъж? Прилича на военен, но може и да не е. Особено ако не фигурира в обичайните бази данни.
Патологът кимна.
Пулър се наведе и още веднъж разгледа лицето на мъртвеца.
— Прилича на източноевропеец по линията на брадичката, носа, скулите и челото. — Вдигна едната ръка. — Мазоли, най-вече върху десния показалец.
Нокс също се наведе да разгледа ръката.
— От триене в спусък?
— Може би — каза Пулър. — Може ли да погледна зъбите?
Патологът използва специален инструмент, за да отвори устата и да издърпа устните.
— Този човек не е стъпвал при зъболекар — обяви Пулър след малко. — Зъбите му са зле, но нямат пломби.
Докторът го изчака да кимне и затвори устата.
— Можете ли да поръчате изотопен токсикологичен анализ на косата? От него ще разберем откъде идва или къде е бил в последно време, нали така?
— Да. Водородните и кислородните изотопи се натрупват в косата от храната, водата и въздуха. Тази тук е прекалено къса, за да получа удобен за работа спектър. Човешката коса расте с около сантиметър и половина на месец. Специално тази е твърде къса, затова отговорът ще се отнася само за последното му местопребиваване.
— Според мен това ще бъде достатъчно.
— Трябва да имате предвид, че САЩ имат доста подробна изотопна карта на водата и въздуха, но това не е задължително за други страни. В случай, че този човек идва от някоя далечна страна, може и да не получим никакви сведения.
— Няма как да разберем, без да опитаме. Ще ви бъда благодарен, ако направите теста по най-бързия начин.
— Разбрано.
— И още нещо, докторе — каза Пулър. — Ще ви помоля засега да не споделяте с никого за нашия разговор тук.
Патологът сбърчи чело.
— Но аз трябва да напиша доклад и…
— Само на първо време, става ли? Имам много причини за това. Една от най-важните е, че не виждам как подобно нещо може да се случи без вътрешна помощ. Може би си имаме работа с човек или хора, които играят срещу нас, въпреки че ги мислим за свои.
Човекът зяпна от изненада, а после каза:
— Ясно.
Пулър пое по коридора с толкова широка крачка, че Нокс трябваше да подтичва след него.
— Къде отиваш?
— Да изгледам записите на няколко охранителни камери.
— В този час?
— Защо, да не би да имаш среща?
— Но нали вече изгледахме записите от вътрешността на затвора?
— Така е, но все още не сме изгледали записите отвън.
— Задръж! — каза Пулър и Нокс бързо натисна клавиша за стопиране на кадъра.
Намираха се в една кабинка във ФВЗ и гледаха записите от камерата над входа на затвора.
Пулър се взря в колоната камиони, току-що преминали през портала.
— Сега го пусни на забавен каданс.
Тя го направи, а той започна да брои слизащите полицаи. Запълни с цифри една страница от бележника си. Преди да свърши, я накара да върне определени кадри още няколко пъти.
— Окей, а сега да ги преброим на излизане.