Выбрать главу

Нокс откри съответните записи и пак ги пусна забавено. Пулър отново започна да брои, като често я караше да връща кадрите. Още една страница на бележника се изпълни с цифри.

Когато свърши, Нокс се облегна назад и го погледна очаквателно.

— Е?

— За овладяване на ситуацията в затвора Форт Левънуърт изпраща цяла рота. Тя пристига с шест камиона в състав четири взвода. Това означава сто трийсет и двама бойци, плюс капитана и неговия старши сержант.

— И?

— Шестимата шофьори остават в камионите си, но аз преброих да слизат сто трийсет и трима души с пълно бойно снаряжение, плюс капитана и сержанта.

— Това означава, че общият им брой е бил сто трийсет и пет души.

— А би трябвало да са сто трийсет и четирима.

— Един повече, така ли?

— На излизане отново преброих сто трийсет и пет човека в пълно бойно снаряжение. Всички те се качиха в камионите и потеглиха.

— Значи единият в повече си остава.

— Ами ако мъртвецът е бил от някой взвод на влизане?

— Какво?! — стреснато го погледна тя.

— Следите по тялото му според мен са останали от твърди протектори за лакти. А успоредните линии по прасците са от каишките на протекторите за крака. Същите, които току-що видяхме на записите. Тоест нашият покойник вероятно е бил един от военните полицаи, изпратени от Форт Левънуърт.

— Който по разбираеми причини не излиза обратно.

— Въпреки това броят на напускащите затвора полицаи отговаря на броя на влезлите. Какво ти говори това?

Нокс се замисли за миг и очите й изведнъж се разшириха.

— Не може да бъде! — възкликна тя. — Брат ти е заел мястото му!

Пулър кимна.

— Вероятно му е счупил врата, преоблякъл се е в униформата му и се е измъкнал навън като част от подкрепленията. Било е тъмно, навсякъде е царял хаос. Никой не би тръгнал да проверява документите на човек с пълно снаряжение за борба с безредиците. Той се качва в някой от камионите, който се връща в базата. От тях слизат четири взвода бойци, които се разпръскват в посока на спалните помещения, а той се измъква от базата.

— Отлично дедуктивно мислене, Пулър — изгледа го с уважение тя. — Аз никога не бих се сетила да направя преброяване на влизащите и излизащите войници.

— Това едва ли е било лесно в мрака — замислено каза Пулър. — Не забравяй, че осветлението в затвора е било прекъснато. Брат ми е трябвало да убие един здрав и добре въоръжен мъж, без никой да забележи, после да свали цялата му униформа и да я облече — пак на тъмно. В тази теория има много пробойни.

— Шумът е бил достатъчно силен, за да успее — каза Нокс. — Мъртвецът със сигурност е имал фенерче. Ако вратата на килията е била затворена или пък колегите му са го видели да я проверява, едва ли някой би се отбил при него. Според мен ти вече знаеш как са се развили нещата.

Пулър не отговори и Нокс бавно се отпусна.

— Виж какво, наясно съм колко ти е трудно — тихо каза тя.

— Защото ми е брат, нали?

— Разбира се.

— Грешиш. В момента той не ми е брат, а само избягал затворник, който може да има, а може и да няма пръст в убийството на все още неидентифицирания човек.

— Ти току-що отговори на един много важен въпрос — погледна го Нокс. — Как е избягал.

— Да. Но възникнаха още десетина не по-малко важни въпроси.

19

Пулър шофираше, а Нокс гледаше мрачно навън.

— Как отгатна начина на счупването? — извърна се към него тя. — Дори показа на патолога как се прави.

— Това е техника, която усвояват рейнджърите и морските пехотинци. Използва се за бързо убиване. Едната ръка обхваща темето, а другата ляга в основата на врата. След това използваш тежестта на тялото си за завъртане в противоположни посоки и вратът се прекършва. Чисто, бързо и тихо.

— Но във ВВС не преподават подобни техники, нали?

— Не знам какво преподават във ВВС извън инструкциите да не се скача от един перфектно функциониращ самолет. Всичко останало е прехвърлено на нас, жалките пехотинци, които влачат не само пушки, но и четирийсеткилограмови раници.

— Добре, ясно. А случайно да си запознал брат си с въпросната техника?

Сега дойде ред на Пулър да се втренчи в нея.

— Ти какво, разпитваш ли ме? — изръмжа той.

— Не. Зададох ти един съвсем прост въпрос.

— Не помня. Това е моят прост отговор.

Нокс отново извърна очи към страничното стъкло.

— Май ще има буря — отбеляза тя.

— Която може би ще бъде последвана от ново спиране на тока и още едно бягство на затворник — горчиво добави Пулър.

— Не си прави майтап с тези неща — остро рече тя.