Бягството [bg]

— Трябва да идентифицираме трупа.

— Знам.

— Изобщо не искам да чакам отговор от лабораторията в Доувър. Те най-вероятно няма да открият нищо, особено ако не е бил американец.

— Патологът не е намерил нищо в системата за пръстови отпечатъци и лицево разпознаване, а това означава, че може би мъртвецът не е военен — добави Нокс.

— Поне не наш военен — поправи я Пулър. — И това повдига един друг въпрос.

— Какъв?

— Четири взвода.

— Точно така. Но нали вече допуснахме, че брат ти е заел неговото място, след като го е убил? — Тя млъкна и зачака реакцията на Пулър.

— Въпросът е как мъртвецът е проникнал във Форт Левънуърт — промърмори Пулър, без да й обръща внимание. — И как е успял да се присъедини към ротата, изпратена да въдвори ред в затвора?

— Успял е благодарение на тъмнината и хаоса. Особено ако е бил облечен в щурмова униформа. Едва ли някой би му обърнал толкова внимание, че да му поиска документите.

— Но това означава, че всичко е било планирано, Нокс. Взривяването на трансформаторите, повредата на газовия генератор, имитацията на стрелба и експлозия. В това отношение военният устав е категоричен — искаш подкрепления. Авторите на схемата са знаели как ще реагира армията и са имали готов човек в Левънуърт, който е чакал подходящия момент да се включи.

— Но защо, Пулър? Каква е била целта му?

— Може би да помогне за бягството на брат ми?

— Но в крайна сметка е намерил смъртта си.

— Може би е имало промяна в плана. Може би го е убил друг, а не брат ми.

— Но как е възнамерявал да измъкне брат ти? Няма доказателства, че е имал втора щурмова униформа върху себе си. Брат ти почти сигурно е използвал неговата. На практика това е бил единственият начин да се измъкне. Тоест този човек е трябвало да умре. На ръст са били почти еднакви. — Очите й се спряха върху лицето на Пулър. — Брат ти е висок към метър и деветдесет, нали? И тежък около деветдесет килограма?

— Горе-долу толкова.

— Непознатият също.

— Но защо му е да изпълнява мисия, за която предварително знае, че е самоубийствена?

— Може би не е знаел.

— Ако е така, значи е вярвал, че ще има шанс да се измъкне жив. Освен това трябва да разберем кои са хората, появили се да приберат трансформаторите. Защото именно изгарянето на трансформаторите дава началото на последвалите събития.

— Не знам кой го е направил, Пулър — отвърна тя. — Наистина не знам.

— В интернет открих материали, според които УРС провежда операции за офицерския състав.

— Това не е кой знае каква тайна.

— Ти също имаш подобна задача, но за онези, които вземат „национално важни решения“. Този термин е колкото насочващ, толкова и хлъзгав, тъй като може да се отнася за президента, държавния секретар или председателя на Камарата на представителите.

— Мога да те уверя, че не представлявам никого от тях.

— Но директорът на АНС е начело и на кибер разузнаването на Съединените щати.

— Това ми е известно.

— Интересно — каза Пулър.

— Много неща се преплитат — сви рамене тя. — Според някои хора тези институции са огледални отражения. Въпреки че АНС действа съгласно Петдесета глава от Кодекса на САЩ, а кибер разузнаването — съгласно Десета.

— Важна ли е тази разлика?

— Може би да, може би не. Говори се, че в близко бъдеще ще се сдобият с отделни ръководители. Но засега са две в едно, на пълно работно време. Тук е мястото да добавя, че те винаги са били оперативно свързани.

— И двете са във Форт Мийд.

— Да.

— Имат доста общи неща, а?

— Може би — каза тя.

— Някой се е появил да прибере трансформаторите, Нокс. А човекът, към когото са се обърнали, твърди, че са били по-старши от него. Струва ми се, че е бил предупреден да не казва нищо повече, включително и на официалното разследване.

— Какво ти говори това?

— Говори ми, че се водят няколко разследвания едновременно — и официални, и неофициални. Всяко от тях има различни задачи, които идват от най-висшите шпиони.

— Какво по-точно очакваш от мен?

— Ние сме екип. Или поне би трябвало да сме такъв по твоите думи. Оттук следва, че отговорът на въпроса ти трябва да е лесен.

— Искаш да разбера дали някой от разузнаването има нещо общо с изчезването на трансформаторите?

— Ще направя от теб прекрасен следовател — усмихна се малко насилено той.

— Точно от това се страхувам — отвърна тя, без да обръща внимание на сарказма. — Като говорим за шпиони, имаш ли някакви идеи за Дофри?