— Ако брат ми е убил онзи мъж в затвора, може би е ликвидирал и Дофри.
— Защо?
— Защото и двамата са служили в СТРАТКОМ.
— Според теб това е същественото, така ли?
— Нямам представа. Ти знаеш повече от мен за Стратегическото командване. Но работата е дебела. Много по-дебела, отколкото си представят повечето хора.
— А знаеш ли, че, технически погледнато, кибер разузнаването също е под шапката на СТРАТКОМ?
— И как се връзва това с АНС?
— Всичко е много преплетено, Пулър. АНС оперира под прикритието на стотици разузнавателни платформи. Никой не знае докъде достигат пипалата й.
— Но как, по дяволите, не объркват нещата?
— Тъкмо там е работата. Те не искат никой да знае прекалено много. В противен случай ще им се наложи да отговарят на доста неприятни въпроси.
— По този начин правят много труден контрола от страна на Конгреса.
— Не много труден, а почти невъзможен — поправи го Нокс. — Но и това е част от политиката им.
— Доста странни наблюдения за човек от разузнавателния сектор — любопитно я изгледа той.
— Фактът, че работя там, не означава, че трябва да съм съгласна с всичко. А не си ли си задавал и друг въпрос?
— Какъв?
— Защо са вкарали брат ти в затвора?
— Осъдиха го за престъпления, свързани с националната сигурност. По-точно за държавна измяна.
— И ти не си проявил любопитство по отношение на точните обстоятелства? — сбърчи вежди тя. — Това ми се струва изненадващо за един следовател.
— Напротив, проявих, при това голямо. Залових се с проверки веднага след като се прибрах от последната си мисия в чужбина. Брат ми вече беше в затвора, но въпреки това се постарах да проуча нещата.
— И?
— Случаят беше засекретен. Не успях да намеря дори един човек, който да поговори с мен или поне да върне телефонното ми обаждане. Всичко беше скрито-покрито. Дори медиите не разбраха за какво става въпрос. Новината изобщо не стигна до вестниците. Си Ен Ен пусна някаква кратка информация, но после и тя изчезна като в черна дупка.
— Тоест не знаеш за какво са го осъдили?
— Защо питаш? — каза рязко той. — Ти знаеш ли?
— Можем да се опитаме да открием. Ти и аз.
Пулър продължаваше да шофира, като гледаше право пред себе си.
— Или не искаш да знаеш дали брат ти е виновен?
— Нали го осъдиха?
— Нима не си имал случаи да осъдят невинен човек?
— Не чак толкова много.
— И един стига.
— Но ако делото на брат ми продължава да е засекретено?
— Ти си следовател. Би трябвало да знаеш къде да ровиш и как да ровиш. След като аз ще поема риска да проуча какво е станало с изчезналите трансформатори, значи и ти можеш да направиш същото за делото на брат ти.
Това бяха последните й думи, преди да се насочат към набиращата мощ буря.
20
Робърт се събуди към обед и бавно се огледа.
Беше сънувал, че бяга от затвора. Вероятно по тази причина очакваше, че като отвори очи, отново ще види килията си.
Но аз наистина избягах. И съм свободен, поне засега.
Няколко минути по-късно влезе под душа, като внимаваше да държи водата и сапуна далече от промененото си лице. След това облече другия комплект дрехи. Ако успееше да запази свободата си, съвсем скоро щеше да му се наложи да пазарува. Погледна се в огледалото, но бегло — колкото да се увери, че продължава да не прилича на себе си. В момента му беше нужно само да избягва поводи за арест, защото нямаше как да промени пръстовите си отпечатъци, ДНК-то си или ретините си. Червата му отново къркореха и това го принуди да отиде с колата до близката денонощна закусвалня. Поръча си бъркани яйца, бекон и маслени хлебчета, а след това придърпа местния вестник, забравен от предишен клиент. В него се натъкна на една новина, която, странно защо, не беше поместена на първа страница.
Генерал от ВВС намерен мъртъв в мотелската си стая в Левънуърт, Канзас.
Зачете се. Тимъти Дофри, четирийсет и три годишен бригаден генерал от ВВС, беше пристигнал в района по служба. Не беше ангажирал стая във въпросния мотел, никой не беше наясно защо се е озовал там, причините за смъртта му не бяха известни, заподозрени нямаше. В края на информацията беше поместен горещ телефон за всеки, който знае нещо по случая.
Робърт напрегна паметта си. Дофри. Тимъти Дофри. Името не му говореше нищо, но във ВВС все пак служеха много хора. Този Дофри би могъл да няма нищо общо с неговата ситуация и обратното — да се окаже пряко свързан с нея.
Приключи със закуската и взе вестника със себе си в мотела. Влезе в интернет и изписа името на мъртвия генерал в Гугъл. Резултатите се оказаха многобройни, включваха и отделна статия за него в Уикипедия.