А някои хора определено ме искат мъртъв.
Изчака Джон да изчезне във вътрешността на мотела и с бърза крачка тръгна към пикала. Беше абсолютно сигурен в новото си лице и променения си външен вид, но познаваше добре изключителната наблюдателност на по-малкия си брат. Понякога тя беше плашеща. По тази причина Робърт нямаше никакво намерение да рискува.
Качи се в пикапа и дълго седя неподвижен. Мислите му бяха фокусирани върху едно-единствено нещо, което нямаше нищо общо с мъртвеца в затворническата килия.
Брат му беше тук. Дори не му се мислеше докъде можеха да стигнат нещата, които и така бяха достатъчно сложни.
А сега? Това, което се опитваше да направи, изведнъж му се стори невъзможно. Защото по всяко време можеше да се натъкне на брат си.
21
Джон Пулър седеше в мотелската си стая, заковал поглед в стената. След тежката нощ двамата с Нокс се прибраха да поспят, а след това се върнаха в мотела, в който бяха намерили трупа на Дофри. Пулър не знаеше какво всъщност очаква да открие при втория си оглед. И не откри нищо. Денят им премина в търсене на нови улики, но също така безрезултатно. Сега отново беше нощ, а разследването им не беше помръднало дори на йота.
В главата му продължаваха да се въртят думите на Нокс, които пронизваха черепа му като назъбен нож. „Или не искаш да знаеш дали брат ти е виновен?“
Наистина ли не искам да знам? Или искам?
Той измъкна телефона от джоба си. Стори му се по-тежък от тухла.
Отвори списъка с контактите и започна да го прехвърля с палец. Погледна часовника си. Беше късно, но на Източното крайбрежие беше още по-късно. Слава богу, че човекът, който му трябваше, беше нощна птица. Пулър познаваше куп нощни птици, защото самият той беше такъв.
Набра номера и зачака. Дрезгавият глас отговори на третото позвъняване:
— Да.
— Шайрин?
— Кой се обажда, по дяволите? — В дрезгавия глас се появи раздразнителна нотка.
— Джон Пулър.
Чу се глухо тупване като от изпусната книга. Последва го тихо звънтене, сякаш някой беше разклатил леда в чашата си. А доколкото той познаваше Шайрин, въпросната чаша беше пълна с джин тоник и много лед, защото, както веднъж беше споделила, важното е да се поддържаш хидратиран.
Отсреща настъпи тишина. После:
— Джон Пулър? Къде се загуби напоследък, човече?
Шайрин Кърк беше военен прокурор с близо двайсетгодишна безупречна кариера. Беше водила част от делата по разследванията на Пулър и всичките бяха завършили с осъдителни присъди. В момента беше четирийсет и четири годишна, дребна и слаба, с червеникаворуса коса и лице, осеяно с лунички. Нейните „ирландски капчици“, както ги беше нарекла преди време. Работеше във Вашингтон, където си беше спечелила репутацията на умна, честна и съвестна юристка, която бе готова да ти срита задника в момента, в който се опиташ да я излъжеш, независимо колко звезди кичат пагоните ти. Другото й забележително качество беше свързано с бирата — Пулър беше виждал с очите си как изпива повече от мъже канари и шампиони на халбата.
— Обикалям тук-там, Шайрин.
— От доста време не сме работили заедно.
— Значи е време да го направим.
— Чакай малко! Не беше ли ти военното ченге, което простреля някакъв в Небраска?
— В Оклахома.
— Добре де, един от забутаните средни щати. Нещо в тази връзка се появи на бюрото ми… Добре ли си?
— Да, добре съм. Но другият не чак толкова. Не го убих, обаче известно време ще куца. Нямах намерение да се стига дотам, но той не ми остави избор.
— Къде си сега?
— В Канзас.
Нова пауза, този път още по-продължителна. Пулър почти чуваше как мозъкът й прещраква, прехвърля и сортира информацията, за да стигне до безпогрешното заключение.
— Където е ФВЗ — отсече тя.
— Да. Намира се съвсем наблизо.
— Малко съм изненадана, че си там — загрижено рече тя, сякаш надушваше поредния юридически капан.
— Аз също — отвърна той. — Но всичко е официално подписано и подпечатано.
— Нима искаш да ми кажеш, че разследваш бягството? — недоверчиво попита тя.
— Точно това ти казвам.
— Стига, моля ти се, будалкаш ме!
— Не.
— Да не би армията да е изгубила шибания си мозък?
— Не мога да ти кажа.
— Значи ти си изгубил своя!
— Надявам се да не е така.
— А пък аз се надявам заповедта ти да идва от най-високо място, Пулър. В противен случай може да се окаже, че трябва да те съдя за поне десет нарушения на закона.