— Без такава заповед нямаше да съм тук, Шайрин.
— Писмена, нали? Защото началниците имат навика да си губят паметта, когато нещата загрубеят.
— Писмена, разбира се. Издадена лично от генерал и сведена до прекия ми командир по каналите на СНС. Това стига ли ти?
— По дяволите, мръснико! Нима изненадите няма да свършат най-после? Защо ми се обаждаш? Ако наистина си в Канзас, значи си твърде далече, за да изпием по няколко бири.
— Обаждам ти се заради брат ми.
— Какво мога да знам за брат ти, освен че вероятно е избягал от ФВЗ? А пък ти си там, за да разследваш престъпление, до което дори не трябва да припарваш.
— Пак чувам думата „вероятно“ — промърмори Пулър.
— Е, и?
— Не си първата, която я използва във връзка със случая.
— Логично, Пулър. Помисли и ще видиш, че е така. Хората не бягат от този затвор. Нима допускаш, че армията изгаря от желание да признае подобно нещо? Сигурно важните клечки все още се молят да се е заклещил някъде във вентилационната система или пък да е станало някакво недоразумение.
— И така, какво точно знаеш за брат ми?
Тя не отговори, но Пулър долови шумоленето на хартия и мекото изщракване на химикалка. Явно беше готова да си води бележки. Той не знаеше дали това е добър признак.
— Искам да науча повече за неговото дело — добави той.
— За неговото дело?
— Да. Онова, което е разгледал военният съд.
— За да разбереш какво?
— Всичко.
— Нима не си го проучил досега?
— Не съм.
— Защо?
— Беше засекретено, вероятно заради съдържанието му.
— Националната сигурност — каза тя, а Пулър си представи как се мръщи и поклаща глава. Отдавна знаеше, че Шайрин Кърк не обича тайните. По това си приличаха. — Добре, но защо ти трябва да знаеш детайли по делото му?
— Защото се опитвам да го открия. Ако знам защо е влязъл в затвора, това със сигурност ще ми предостави някои следи.
Пулър искрено се надяваше, че тези думи ще успеят да я заблудят. Ако не по друга причина, то поне заради късния час.
— Добре — процеди тя. Скептицизмът й струеше от тези две срички.
— Ще се съгласиш, че бягството от ФВЗ е нещо наистина забележително.
— Прав си.
— Може би някой му е помогнал.
— Говориш за хора, с които е бил близък навремето, така ли?
— Това е само една теория.
— Откога лежи във ФВЗ?
— Малко повече от две години.
— Доста дълъг срок, ако си намислил да измъкнеш някого.
— Не е така, особено ако трябва да намериш инструмента, с който да го направиш.
— Говориш за вътрешна помощ, нали?
— Това не може да стане нито лесно, нито евтино. Лично аз се надявам да не е така, тъй като неизбежно ще бъдат замесени и хора с униформи.
— Не знам какво мога да направя, след като делото е засекретено. Но официалната заповед за разследване ти дава право да поискаш отварянето му чрез съответните процедури.
— Може би да, може би не. Но засега предпочитам да не използвам официалните канали. В тази връзка си помислих, че може би ти познаваш хора, които имат право да го изискат.
— За това е нужна съдебна заповед, Пулър — остро каза тя. — Подобна на тази, с която е било засекретено.
— От часовете по физика в гимназията си спомням, че на всяко действие има равно по сила противодействие — каза той.
— А пък аз си спомням от Юридическия факултет, че в подобни случаи глупачката, която си позволи това, много бързо ще си изгуби лиценза.
— Не искам да те въвличам в неетично поведение, Шайрин. Достатъчно добре те познавам. Молбата ми е да провериш дали има начин да стигна до делото. Да получа нещо за четене или да поговоря с осведомен човек. Изобщо всичко, което би ми помогнало да науча повече, отколкото знам сега. Военните не изхвърлят нищо. Все някъде е останала следа.
Поредната пауза се проточи толкова дълго, че Пулър се запита дали линията не е прекъснала.
— Шайрин?
— Тук съм, тук съм — каза тя. — Просто ми трябва минута, за да се запитам защо въобще обмислям да ти помогна.
— Значи все пак се питаш? — обнадежди се Пулър.
— Ще звънна на един-два телефона и ако открия нещо, ще ти се обадя. Ако това не се случи, няма да ти се обадя. Така добре ли е?
— Добре е. Благодаря ти, Шайрин.
— Недей да ми благодариш.
— Знам, че молбата ми е необичайна.
— Не е само необичайна, а немислима! Но да поискат от теб да поемеш случая е нарушение на всички армейски правила! Затова предлагам ти също да се запиташ защо всъщност го правят. Лично аз не виждам по какъв начин това ще те удовлетвори въпреки официалното разрешение на СНС.