— Сътрудничеството ви ще бъде от полза за всички.
— В моя свят не се работи така. Аз съм войник и изпълнявам заповеди. Никога не се отклонявам от тях.
— Значи няма да споделите резултатите от разследването си?
— За това трябва да се обърнете към командването на американската армия.
— Вие се надявате да заловите брат си жив, но аз ще ви кажа, че това е невъзможно.
— Защо?
— Просто е невъзможно — повтори гласът. — Ако няма да ни сътрудничите, ще ви помоля да се оттеглите.
— Имам заповед да разследвам, а аз изпълнявам своите заповеди.
— Имате достатъчно поводи, за да се измъкнете. Един от тях е заповедта да поемете разследването, която е в нарушение с всички военни протоколи. Не трябва да сте част от него и молбата ви да се оттеглите ще прозвучи доста убедително. Защото, по разбираеми причини, вашата обективност е компрометирана. В крайна сметка става въпрос за родния ви брат. Армията на Съединените щати страда от много пороци, Пулър, но неблагоразумието не е сред тях.
— А вие откъде знаете това?
— Оттеглете се, агент Пулър. Това е всичко, което се иска от вас.
— Независимо дали участвам или не, разследването ще продължи.
— Това не е ваша грижа. Ще се оттеглите ли?
— Не.
— Ще ви попитам още веднъж: ще се оттеглите ли?
Пулър не отговори. Нямаше какво да добави към това, което вече беше казал.
— В допълнение ще подчертая само още един факт: тук става въпрос за нещо далеч по-голямо от бягство на затворник.
— Обяснете, ако обичате.
— Това би означавало да ви разкрия повече детайли, отколкото съм готов да направя. Достатъчно е да ви уверя, че съм патриот. Доброто на страната винаги е на първо място за мен независимо от минали или бъдещи действия.
— Не уточнихте за коя страна говорите. Останах с чувството, че тя не е моята — каза Пулър.
— Вече ме увериха, че сте издръжлив и упорит, боец с чувство за чест. Това са великолепни качества за всеки в униформа. Страхувам се обаче, че тук става въпрос за изключение, което опровергава цялото правило. За последен път ще попитам: ще се оттеглите ли?
— Не.
— В такъв случай нещата са извън мой контрол.
— Сега май ме заплашвате, а?
— Не е само заплаха, агент Пулър. Страхувам се, че вече е факт.
Гласът заглъхна, заменен от дълбока тишина.
После се дочуха приближаващи стъпки, изщракаха затвори. Пулър моментално се стегна, мускулите на крайниците му се подготвиха за това, което предстоеше.
После превръзката на очите му падна. Той инстинктивно примигна няколко пъти, за да нагоди очите си към ярката светлина. Миг по-късно усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието му.
После стъклата се пръснаха от залп куршуми, а лампата на тавана угасна.
Пулър и мъжът до него замръзнаха за момент, а този с пистолета се обърна към прозореца, от който бяха дошли изстрелите. Това беше мигът, от който се нуждаеше Пулър.
Той скочи на крака, хвърли се странично към мъжа с пистолета и заби рамо в гърдите му. Кости, мускули и хрущяли се сблъскаха. Пулър беше по-висок от противника си и с двайсет килограма по-тежък. И двамата отхвръкнаха назад и Пулър използва този миг да заклещи с крак бедрото на мъжа, а с другия си крак да натисне прасеца му в обратна посока. Мъжът нададе силен вик, когато капачката на коляното му се натроши. Проснаха се на пода и от инерцията се плъзнаха по гладките дъски. Главата на противника му се блъсна в стената и ударът го зашемети.
Но китките на Пулър все още бяха вързани на гърба. Макар и едър, той беше много гъвкав и се сви така, че тялото му да се промуши между ръцете. После грабна преобърнатия стол, завъртя го във въздуха и го заби в гърдите на втория мъж, който летеше към него в тъмната стая. Мъжът успя да произведе два изстрела наслуки, след което се блъсна в масата и рухна на пода, едва дишащ и скимтящ от болка.
Пулър коленичи до първия, претърси джобовете му и прибра пистолета и мобилния си телефон. После грабна стола и го запрати в прозореца. Секунда по-късно прелетя през дупката и се приземи на няколко метра от сградата. В следващия миг вече беше на крака. Избра пътя си за по-малко от три секунди. Когато бягаш от хора, които искат да те убият, няма перфектно решение. Всичко е действие.
Хукна напред. Целта му беше да стигне до близкия завой и да изчезне от полезрението на похитителите си.
Минута по-късно от сградата се появиха двамата мъже и започнаха да се оглеждат за доскорошния си пленник. Не го видяха и се затичаха към чакащия наблизо джип. Качиха се и потеглиха, но джипът започна да поднася. Спряха, изскочиха навън и сведоха невярващи погледи към нарязаните гуми.