Робърт наблюдаваше всичко това от храстите вдясно от къщата. Именно той беше стрелял през прозореца, за да пръсне ярката крушка, която светеше в стаята. С пистолет това би бил един доста труден изстрел, но автоматът му вършеше отлична работа на близки разстояния. Беше преценил, че тъмнината ще донесе сериозно предимство на брат му, и остана на мястото си, докато не видя излитащия през прозореца стол, последван от едрото тяло на Джон. По-рано беше нарязал гумите на джипа.
После безшумно се приближи до пикапа си. Беше оставил двигателя да работи, защото искаше да избегне стърженето на стартера. След миг излезе на пътя и настъпи газта.
Робърт беше проследил брат си от мотела, където бяха открили тялото на генерал Дофри. След това търпеливо продължи да го следва и в крайна сметка стигна до мотела, в който беше отседнал Джон. Там стана свидетел на отвличането му от мъжете с черния джип, които го доведоха до тази къща. Не знаеше какво се случва вътре. Успя да долови някакъв глас, но не разбра какво говори. Не познаваше и хората, които бяха там. Направи бърз обиск на джипа, но вътре нямаше документи за регистрация и собственост.
Би могъл да атакува директно, но прецени, че шансовете му за успех са прекалено малки въпреки брутално ефикасното оръжие, което държеше в ръце. Освен това не искаше да застраши собствената си свобода и живота на брат си.
Знаеше, че Джон може да пробяга километър и половина за по-малко от шест минути, а стандартната за армията дистанция от три километра — за дванайсет. Погледна часовника си. Не след дълго брат му щеше да стигне до магистралата, междувременно освобождавайки се по някакъв начин от белезниците, с които бяха вързани китките му. След това щеше да бъде в безопасност, тъй като със сигурност не беше забравил да прибере пистолета си.
Робърт отби вдясно и спря на банкета. Направи го по две причини — да провери дали някой не преследва брат му и да му осигури време да стигне до магистралата. Даваше си сметка, че ако го подмине, ще пробуди следователските инстинкти на Джон. Той щеше да запомни номера на пикапа, марката и модела, плюс всичко останало, свързано с човека зад волана. А Робърт беше сигурен, че брат му ще го разпознае въпреки старателната дегизировка.
Изчака осем минути и бавно пое напред. Не след дълго стигна до магистралата и се огледа във всички посоки. Петнайсет секунди по-късно го видя. И изпита чувство на гордост, защото Джон крачеше по банкета, а ръцете му бяха свободни.
Някои хора пробуждат доверие при всякакви обстоятелства. Брат му беше един от тях.
Видя как Джон вади телефона от джоба си и започва да набира някакъв номер. Броени секунди по-късно той прескочи мантинелата и изчезна от другата й страна.
Няма нужда да ми благодариш, братле. Но оттук нататък трябва да внимаваш, защото положението ще става все по-лошо. Вярвай в мен, ако все още можеш.
Робърт настъпи газта и бързо се отдалечи.
23
Джон Пулър смени мотела за пореден път. С темпото, с което се местеше, много бързо щеше да изчерпа възможностите да си намери сравнително евтина стая в околността. Поигра известно време с Дезо, който приемаше промените далеч по-лесно от него. Ех, ако можеше и да говори. Котаракът му единствен беше видял убиеца на Дофри.
Пулър така и не разбра дали полицията е реагирала на обаждането му, но това вече нямаше значение. Изобщо не възнамеряваше да подава жалба, тъй като местните ченгета едва ли щяха да разберат нещо, а той държеше да не разкрива какво е научил.
Звънна на Нокс и я помоли да се срещнат на следващата сутрин в заведението, където бяха вечеряли.
Точно в седем Пулър зае място в тяхното сепаре. Тя се появи малко по-късно, облечена както обичайно в тъмен костюм с панталон и бяла блуза. Огледа се и го зърна. Докато крачеше към него, той си даде сметка, че му предстои важен избор: дали да й се довери или не. Защото въпреки откритото й поведение и начина, по който му показа белега си, той продължаваше да има резерви. Това вероятно се дължеше на факта, че често бяха злоупотребявали с доверието му.
Нокс седна насреща му и поръча кафе на минаващата покрай сепарето сервитьорка. Той изчака възрастната жена да се отдалечи, приведе се над масата и накратко разказа за неотдавнашните си премеждия. През цялото време внимателно я наблюдаваше и очакваше да познае дали е истински изненадана, или се преструва.
В крайна сметка стигна до заключението, че реакцията й е искрена. Същевременно си даваше сметка, че това, срещу което се е изправил, е толкова опасно и натежало от измами, че и най-малката грешка може да доведе до нещастие. Вече започваше да се съмнява в своите обикновено правилни заключения.