Влязоха през портала „Ханкок“. Пулър беше уредил среща с представителя на 15-а бригада на военната полиция, която отговаряше за сигурността на базата.
Нокс въртеше глава, за да разгледа улицата, по която се движеха.
— Близо двайсет и пет квадратни километра на разположение на армията — каза тя. — Шестстотин и петдесет хиляди квадратни метра застроена площ, разпределени в хиляда сгради.
— Петнайсет хиляди бойци, още няколко хиляди цивилен персонал, над осемдесет хиляди външни посетители годишно — добави Пулър.
— Тоест игла в купа сено — обобщи Нокс.
— Която ще открием.
— Откъде си толкова сигурен?
— Просто нямаме право на провал.
Той махна към една сграда, покрай която минаваха.
— Школата за офицери. Записах се в нея, след като получих повишение. Тя е част от Обединения армейски център.
— Форт Левънуърт, интелектуалното сърце на армията — иронично каза Нокс.
— През школата преминават почти всички майори от СВ, плюс много старши офицери и генерали — от Айзенхауер до Брадли.
— А това е щабквартирата на Деветстотин и втора група на военното разузнаване — махна към една внушителна сграда тя. — Отговарят за контраразузнаването на шест щата.
— Някаква връзка с АНС? — стрелна я с поглед Пулър.
— Трябва ли да знаеш?
— Нима мислиш, че щях да те питам, ако не трябва? — отвърна той.
— Боя се, че не мога да говоря за това. С кого от Петнайсета бригада имаме среща?
— Със старши сержант Тим Маккъчън — намръщено отговори Пулър.
— А пък аз си мислех, че ще ни препратят директно към най-големия шеф.
— Там е работата, че командирът на бригадата беше освободен след бягството на брат ми, а заместникът му се оказа зает.
— Ясно. И какво очакваш от тази визита?
— Приоритет номер едно е да идентифицираме мъртвеца. А приоритет номер две — да разберем как се е озовал в килията на брат ми.
— Не е ли много?
— Ако не искаш, със сигурност няма да получиш.
Няколко минути по-късно спряха пред щаба на 15-а бригада, влязоха вътре и бяха отведени в кабинета на Маккъчън.
Старши сержантът се надигна иззад бюрото си, облечен в бойна униформа с универсална камуфлажна шарка, която, гледана през прибор за нощно виждане, изчезваше. Високите технологии в действие. Материята минимизираше инфрачервения силует, но едновременно с това бе оборудвана с маркери, които идентифицираха своите в бойната зона. Всичко това обаче не й пречеше да изглежда ужасно. Поради лошата кройка войниците я наричаха „пижама“ и тя действително не стоеше добре на никого, включително и на най-големите атлети. Сивият цвят изпъкваше при почти всички бойни условия, може би с изключение на бетонните паркинги, където едва ли се водят много битки, а платът беше скроен толкова зле, че се закачаше по всевъзможни неща по време на патрулирането — един потенциално фатален недостатък.
Тази грешка струваше на армията повече от пет милиарда долара и щеше да струва още четири, ако някой направеше опит да я поправи, въпреки че въпросната униформа беше в употреба по-малко от десет години. Но докато това се случеше, универсалната камуфлажна шарка щеше да бъде задължителна, нищо че беше боклук. Все пак бойците нямаше как да ходят голи.
Върху левия ръкав на Маккъчън беше пришито парче плат с буквите ВП. Нашивките му представляваха два кръстосани златни пистолета „Харпърс Фери“, модел 1805 г. — първото подобно оръжие в американската армия. Под тях бе изписано мотото: „Дълг, справедливост и вярност“.
Маккъчън беше прехвърлил четирийсет и беше висок почти колкото Пулър, но с десетина килограма повече, основно мускули. Косата му беше късо подстригана, а от цялата му фигура се излъчваше силата на шампион по коремни преси и лицеви опори. Размениха си ръкостискания, след което Пулър посочи нашивките му и одобрително каза:
— Винаги съм бил на мнение, че е добре, когато човек живее съобразно това мото.
— Чух, че сте се издигнали в кариерата — усмихна се Маккъчън, покани ги да седнат и се върна зад бюрото си. — С какво мога да ви помогна?
Пулър обясни накратко целта на посещението и старши сержантът каза:
— Бях инструктиран, разбира се. Отрядът, откликнал на ситуацията в затвора, беше съставен изцяло от военни полицаи от Четирийсети и Седемстотин и пети батальон. Четири взвода, плюс командира и помощника му.