— А как реагира, когато установи това? — попита Нокс.
— Пали гумите и се връща да го вземе — отвърна с лека усмивка вторият часови.
— А какво си беше забравил в онази вечер?
— Паспорта, можете ли да си представите? — рече първият. — Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще му прилошее. Защото без паспорт не може да напусне страната, нали?
— И вие му позволихте да се върне, така ли?
— Разбира се. Пропускът си беше у него.
— Докъде беше стигнал, преди да се върне на бариерата?
Първият часови извърна глава нагоре по пътя.
— Може би до онзи завой — посочи с ръка той, после докосна брадичката си и замислено добави: — Искам да кажа, че го изгубихме от поглед. Каза, че си е забравил паспорта в квартирата и отива да го вземе.
Пулър погледна към завоя. Всяка кола, която стигнеше там, нямаше как да бъде видяна от бариерата.
— Не претърсихте колата му, нали? — попита той. — Нито на влизане, нито на излизане?
— Не. Превозните средства без пропуски се претърсват на портала „Грант“ при „Метро“ и Седма улица. Тук не се прави. Само на официалния вход. Затова повечето хора с временни пропуски го избягват.
— А вие го видяхте за последен път при второто му напускане на базата, така ли?
— Да — потвърди първият часови, а колегата му само кимна.
— Благодаря — рече Пулър, обърна се и тръгна към завоя.
Охраната прехвърли любопитството си върху Нокс, която остана на място.
— Какво става тук? — попита вторият часови.
— Когато разберем, едва ли ще го споделим с вас — отсече тя и забърза след Пулър.
Настигна го след трийсетина метра и двамата продължиха да крачат заедно към завоя.
— И така, какво ти е мнението, Пулър?
Той отговори едва след като стигна завоя и се обърна да погледне назад.
— Никаква видимост откъм будката на охраната. Освен това е било тъмно.
— Тоест?
— Тоест нашият човек може да е чакал някъде тук и да се е качил в багажника на Месич след първото му минаване през бариерата. Така влиза в базата. Някъде там се покрива и чака, докато във ФВЗ вдигнат тревога. След това се присъединява към някой от четирите взвода, прониква в периметъра и свършва мъртъв в килията на брат ми.
— Къде точно може да се покрие, без да бъде забелязан? Особено пък в бойна униформа?
— Униформата вероятно е била скрита в раница. В базата има хиляди бойци, които малко или много си приличат, особено когато носят щурмова униформа. Подходящите за укритие места също не са малко. Убеден съм, че Месич предварително е избрал едно от тях и го е закарал право там. Може би в някоя църква или параклис, които в осем вечерта със сигурност са били празни.
— Няма логика — поклати глава Нокс. — Дори не знаем дали Месич е бил замесен.
— Защо си е тръгнал по-рано? Заповед от родината? Какво толкова се е случило в Хърватия, че да го привикат преждевременно? При това точно в деня, в който синоптиците прогнозират буря?
— Но тук възниква въпросът защо този човек е проникнал в ударния отряд, ако изобщо го е направил? Каква е причината да се появи в затвора?
— Поразсъждавах и на тази тема.
— И?
— Мисля, че мисията му е била да ликвидира брат ми.
— Нима! Това пък откъде го измисли? Мисия?
— Точно така — каза Пулър. — Става въпрос за внимателно планирана операция. Този човек неслучайно е влязъл тук. Имал е задачата да убие брат ми.
— Но в крайна сметка самият той е бил убит.
— Защото брат ми го е изпреварил.
— Не виждам връзката — поклати глава Нокс.
— Преди спирането на тока брат ми чете книга в килията си. Това личи от езика на тялото му. За него нощта е като всяка друга. Не е напрегнат. Просто чака да заспи с книга в ръка.
— Но след това токът спира — бавно каза Нокс.
— И адът се отприщва. Стрелба, експлозия и прочие. Които в действителност изобщо не са се случили.
— А брат ти?
— Той е невероятно умен. Според мен е разбрал какво става и е бил готов да посрещне нападателя си.
— Едната ръка върху темето, другата на тила и щрак — каза Нокс. — Значи наистина си го научил на тази хватка?
— Да, научих го.
— Но ако това е вярно, защо брат ти решава да избяга? Използва дрехите на нападателя си, качва се в един от камионите за Левънуърт, а после изчезва?
— Да погледнем нещата от неговата гледна точка. Той току-що е убил човек, без да знае, че жертвата му няма нищо общо с военната полиция. И въпреки това е усетил намеренията му. Но кой ще повярва на подобна версия? Ако остане в килията си с трупа в нея, смъртната му присъда изглежда сигурна. Няма никакво значение, че в този затвор не са изпълнявали смъртни присъди от шейсетте години насам.