— Тогава защо ме доведе тук? — объркано попита тя.
— За да ти напомня, че съм готов да пожертвам брат си и всеки друг, ако това означава да си свърша работата и да раздам правосъдие. — Той замълча за момент и добави: — А ти какво би пожертвала?
— За какво говориш? — попита с разширени очи Нокс. — Как така нещата изведнъж опряха до мен!
— Готова ли си да жертваш лоялността си към УРС, АНС, или за когото там работиш?
— Този разговор вече сме го водили. Ти свали маската ми и аз обещах, че ще работя с теб. Какъв е проблемът?
— Питах те дали разквартируваната тук Деветстотин и втора група на военното разузнаване е свързана с АНС, а ти ми отговори „Боя се, че не мога да говоря по този въпрос“! — изръмжа Пулър с глас на разгневен старшина.
— Виж какво, разбирам, че си ядосан, и вероятно имаш право да бъдеш, но не мислиш ли, че да ме доведеш на това гробище е прекалено мелодраматично и…
— Ще те попитам за последен път! — безцеремонно я прекъсна той. — Готова ли си да ми пазиш гърба независимо от обстоятелствата? Защото, ако не си, нямам никаква полза от теб и всеки от нас трябва да си поеме по пътя.
Настъпи продължителна пауза.
— Вече ти казах, че не обичам да мамя хора като теб, Пулър. И наистина е така.
— Това не е отговор.
— Какво искаш от мен?
— Едно много просто нещо: да отговориш на въпроса ми.
— Мога да ти дам отговор, но той няма да е този, който очевидно… искаш. — Гласът й заглъхна на последната дума.
— Е, и това ми стига — каза той, завъртя се на пети и бързо тръгна към колата си.
Запали двигателя и рязко потегли, оставяйки я насаме с лоялния брат Томас Къстър.
27
Седнал в мотелската си стая, Робърт гледаше лицето, което беше нарисувал, снимал и принтирал на фотохартия. Лицето на мъртвеца от килията му. Не го откри в нито една база данни, в която успя да проникне. И най-накрая се отказа. Този човек определено нямаше нищо общо с армията или с федералната бюрокрация. Не беше изпълнител на държавни поръчки със съответните правомощия, не беше човек на силите на реда, нямаше го в списъка на заподозрените терористи.
Но тогава кой, по дяволите, е той? И как се е озовал в моята килия?
Той отново се взря в снимката. Много години от живота му бяха минали в изследване на микроскопични детайли, в търсене на някаква прашинка в планината от цифрови данни. На практика беше нещо като златотърсач от XXI век, но с тази разлика, че инструментите, които използваше, бяха компютър и сложна търсачка.
След това забеляза нещо, което механично прехвърли в мозъка си, а той на свой ред потърси нужната информация в паметта му. Погледна снимката с възобновена енергия и нова перспектива.
Сбъркал съм очертанията на брадичката. В килията наистина беше тъмно, но това не ме оправдава. Грешката е факт, но аз нямам право на такива. Линията на челюстта беше по-ъгловата и малко груба. Очите бяха по-хлътнали, челото — малко по-широко, а носът по-остър.
Бързо нанесе съответните корекции. Когато свърши, се облегна назад и погледна новия образ.
Нищо чудно, че не се появи в никоя американска база данни. В нито една.
Беше изследвал много подобни лица в кариерата си. И постепенно бе станал експерт в определянето на произхода на хората по техните черти. Този човек беше източноевропеец, и то вероятно от балканските държави. Но не грък, турчин или албанец, а по-скоро славянин. Босненец, хърватин или сърбин. Но как един мъж от славянски произход се промъква в ударния полицейски отряд, който трябва да овладее кризисната ситуация в единствения американски военен затвор със строг режим?
Робърт се облегна назад и затвори очи, след което предприе мислено пътешествие из Форт Левънуърт. Едно място, което беше посещавал често и познаваше много добре. Макар да се числеше към ВВС, тясната му специалност налагаше редовно да работи с останалите родове войски. Освен това именно във Форт Левънуърт се намираше щабквартирата на Деветстотин и втора група на военното разузнаване.
Изключи фотографската си памет, но мислената му обиколка продължаваше и не след дълго му предложи отговор. Той отвори очи.
Международната военна школа във Форт Левънуърт. Този човек беше дошъл от там. Помисли още малко. Не, това беше изключено. Никъде в новините не се споменаваше, че мъртвецът в килията му е бил идентифициран. Ако наистина е бил в школата, снимката и отпечатъците му трябваше да се намират в съответните бази данни. Или го бяха идентифицирали, без да обявяват публично този факт, или не бяха успели — нещо, което означаваше, че има пропуск в разсъжденията му.