Две от стените бяха покрити с рафтове. Срещу тях имаше старо метално бюро и метален стол. Рафтовете бяха запълнени с изрядно подредени кутии и кашони. Мъжът пристъпи към тях и се зае да изследва етикетите им. Паметта му беше добра, но той не беше идвал тук от доста време, повече от две години.
Робърт беше с униформа, ботуши и шапка. Това му помогна да се слее с обитателите на един военен град. Сега обаче му предстоеше пълна промяна на външния вид. Той отвори една от кутиите и извади от нея лаптопа си. Сложи го на бюрото и го включи в мрежата. Беше наясно, че след повече от две години бездействие батериите са изтощени, но се надяваше, че все още подлежат на зареждане. В противен случай щеше да му се наложи да си купи нов лаптоп, защото се нуждаеше от компютър много повече, отколкото от пистолет.
От друга кутия извади машинка за подстригване, огледало, крем за бръснене, хавлиена кърпа, запечатана трилитрова бутилка с вода, купичка и бръснач. Седна на металния стол и нагласи огледалото върху бюрото, а след това включи машинката в контакта. Острига се нула номер, след което сапуниса главата си, напълни купичката с вода и хвана бръснача. Операцията по отстраняването на всички косми протече гладко. От време на време топеше острието в купата с вода и го почистваше с кърпата.
Огледа внимателно резултата и остана доволен. Човешката глава има девет основни форми. С коса неговата беше кръгла като луна, но сега бе придобила формата на куршум. Промяната беше съществена.
Дойде ред на късче мека и гъвкава пластмаса, което зае място между зъбите и долната му устна. Няколко дъвкателни движения бяха достатъчни за наместването й, което веднага промени формата на устата и брадичката му.
Остави огледалото, водата и кърпата, а другите неща прибра обратно на рафта.
Следващата кутия съдържаше вещи с техническо предназначение, които подреди на бюрото, сякаш подготвяше за операция хирургически инструменти. Робърт покри с кърпата гърдите и раменете си, а след това се зае да скицира на лист хартия това, което беше намислил. После намаза носа си с лепило от естествени смоли и бързо добави върху него късче памук, преди лепилото да изсъхне. Развинти капачката на бурканче и с клечка от сладолед извади малко количество моделираща вакса, която започна да мачка с пръсти, за да попие топлината на тялото му и да омекне. Приведе се над огледалото и нанесе тънък слой върху различни части на носа и страните си, като обърна специално внимание на профила. Всичко това беше загладено със специален гел. Лицевото оформление му отне доста време, но той не бързаше. За това му помогна двугодишният престой в килията, където се беше научил да проявява търпение.
Доволен от резултата, той нанесе фон дьо тен върху цялото си лице, подчертавайки избрани части, потъмнявайки други. Операцията приключи с равномерно полагане на пудра.
Робърт се облегна назад и започна да се изучава в огледалото. Промените със сигурност не бяха натрапчиви, но тук най-важно беше общото впечатление. Предвид факта, че носът е най-отличителната част от човешкото лице, той се постара да го направи неузнаваем.
Следващата му работа беше да използва лепилото, за да залепи щръкналите си уши към черепа. Огледа се още веднъж, бавно и внимателно, потърси и най-малките несъвършенства, но остана доволен.
Той провери етикетите на още няколко кутии, свали една от рафта и вдигна капака. Вътре имаше фалшива брада тип катинарче. Сложи нужното количество лепило, а след това се зае да я поставя. Накрая взе гребенче и старателно среса синтетичните косми. Това беше добро хрумване, тъй като в армията не разрешаваха бради нито на войниците, нито на затворниците.
Съблече ризата и тениската си и измъкна два татуирани ръкава от друга кутия. Нахлузи ги на ръцете си и отново се огледа. Заключението му беше, че татуировките изглеждат съвсем истински.
След това дойде ред на контактните лещи, които промениха цвета на очите му.
Той подряза веждите си, превръщайки ги в тънки извити линии.
Отново насочи вниманието си към огледалото.
Съмняваше се, че дори брат му ще го познае.
Последва нова проверка на списъка, който пазеше в главата си: коса, нос, уши, уста, брада, очи, татуировки, вежди.
Смъкна едно кашонче и извади дрехите. През последните две години беше поддържал теглото си без промяна и по тази причина нямаше проблеми със старите си дънки и ризата с къс ръкав. Без да докосва залепените уши, той нахлупи на бръснатата си глава шапка с широка периферия, а след това измъкна чифт средно износени ботуши, чиито дебели подметки му помогнаха да увеличи ръста си почти до височината на брат му. После си сложи колан с петсантиметрова катарама, върху която беше гравиран възседнал бик каубой, пристегна го и хвърли в кашончето униформата, шапката и военните си ботуши.