Чарлз Финей обаче реши, че няма защо да си върви така безславно и с глух, накъсван от страст глас, призна, че изпитът сега не го интересува, че я обича и я желае — безумно я желае! Мис Азацудо се позасмя дискретно… и отстъпи.
На следващия ден го извикаха в курса и в малката кинозала му прожектираха филм, който секретните камери бяха заснели в квартирата на мис Азацудо — всичко, до най-интимните подробности. Направиха му безжалостен разбор на поведението. И се оказа, че е издържал изпита точно тогава, когато при разяснението на мис Азацудо не е прекъснал домогванията си, а е настоявал, разигравал е любов и е постигнал целта си. Мис Азацудо, разбира се, беше професионален агент със специална школовка и в шпионажа, и в любовта. А Чарлз Финей не беше много сигурен, че изцяло е разигравал роля и че не се е влюбил мъничко в нея.
Третият курс беше по стрелба. Външната му форма не беше курс, а приемане в един от реномираните „Шот-клъб“ в Йокохама и посещение на заниманията. Това беше клуб за висшето общество. В него членуваха млади богати безделници, не толкова млади богати дами, които караха курсове по самозащита, но не се защищаваха прекалено, и млади, но небогати дами, които затова пък бяха красиви и съвсем не се защищаваха.
Финей се поколеба, преди да постъпи в клуба. Стрелбата с различни калибри оръжие не влизаше в неговите представи за блестящо бъдеще.
Тогава се появи Коямару-сан. Беше любезен както винаги. Той обясни, че заниманията в шот-клъба съвсем не са задължителни, никой не насилва Финей-сан да приема компанията на висшето общество. Достатъчни са и предишните две специализации. Работата е само в това, че Финей-сан в бъдещата си дейност ще получава единствено информационни задачи, с други думи, ще бъде по-ниско в йерархията на приятелите на концерна.
Честолюбието на Финей-сан заговори и скоро луксозният шот-клъб разтвори вратите си за него. Чарлз Финей започна да се упражнява в стрелба с лазерни пистолети по хора и коли от кинопанорами. Колите хвърчаха,. превъртаха се и Чарлз Финей понякога имаше чувството, че лази като муха по тавана, макар да стоеше в удобната кабина с шлемофон на главата. Но ако пропуснеше, от колите излизаха някакви типове със сплескани носове и малки уши, които пък стреляха по него. Беше кино, но все пак — неприятно.
Оказа се, че Финей е добър ученик и притежава точно око. Напредваше бързо, сплесканите носове се появяваха все по-рядко, и на панорамите му се разиграваха все по-сложни положения. Напредваше и в създаването на връзки в клуба. Започна да забелязва между младите безделници и някои, които не безделничеха. Навярно бяха „специализанти“ като него, но в други области.
По това време Чарлз Финей се запозна с Барбара.
Финей излезе от колата и се огледа. Смрачаваше се и две луминесцентни лампи започнаха унило да примигват над паркинга
Сега покрай морския бряг— и в Чичестър! Оттам можеше да опита да се качи на някой по-късен автобус за Лондон.
Той прекара ръка по колана си и тръгна по пътека, която извиваше покрай горичката. В момента всичко за Финей беше коланът. В едно гнездо на подплатата лежеше прозрачната ампула с лиофилизирани бактерии. Тя беше безкрайно ценна, но също така ценен беше той самият. Защото знаеше начина, етапите, модификациите на методите, които генетиците от лабораторията КН-2 в Брайтън бяха приложили. Без него лабораториите на японския концерн биха могли да съживят бактериите, но нямаше да могат по-нататък да ги възпроизвеждат.
Едва сега, в здрача, вървящ по песъчливата пътека към морето, Финей осъзна цялата яснота на своето положение. Трескавата възбуда от бягството с колата беше преминала, разсъдъкът трезво преценяваше нещата.
Идващият мрак щеше да го скрие, но беше и против него. Не можеше да подозре откъде ще дойде опасността, хората, които го преследваха, оставаха невидими. Ако му бяха устроили засада, той щеше да се навре в нея като слепец.
Морето беше някъде вляво, Финей не го виждаше, но долавяше влажния му дъх, примесен с тънка миризма на водорасли. Чуваше се шумът на вълни, които се разбиваха в невидимия плаж. Пътеката явно беше пътека за летовници, която водеше към този плаж.
На петдесетина метра пред него се появиха силуетите на бунгала и почти веднага залая куче. Сезонът бе отминал, собствениците нямаха сметка да поддържат бунгалата. Бяха ги заключили, но за сигурност бяха оставили и куче.
Финей заобиколи бунгалата и излезе доста близо до шосето. Погледна часовника си — беше към седем, бързо стъмваше. Къде ли го чакаха преследвачите му? Може би бяха открили изоставената кола? Значи логично беше, че ще се опитат да го издебнат някъде пред Чичестър. Полицията навярно имаше вече описанието му и проверяваше колите и автобусите. Ако искаше да бъде откровен пред себе си, трябваше да признае, че бягството му не се развиваше много успешно. Бе се изплъзнал от преследването и бе потънал в мрака край брега, но това още не му даваше особено предимство.