Тези времена безвъзвратно бяха отминали. Сега промишленият и научен шпионаж беше организиран научно, със замах. В него се влагаха невероятни средства. Под прикритието на различни, респектиращи асоциации, консорциуми и международни банки се създаваха централи гиганти. Асоциацията си съществуваше, видимата част от нея развиваше благопристойна дейност, организираше симпозиуми и конгреси, коктейли и псевдонаучен туризъм. А невидимата част беше прецизна организация за събиране и анализ на информация.
Информация — с всички средства, по всички възможни канали, законни, полузаконни, престъпни. Всички.
Финей разбра: ако беше отказал да постъпи в шот-клъба, навярно щяха да му предложат работа в същия или подобен институт. И си я представяше тази работа…
„Най-отвън“ в една такава централа са службите за рефериране на печата. Те са легални — никой никого не може да обвини, че събира информация от вече публикуваното.
Но самото събиране на тази информация вече е особено. Картотекирани са и са въведени в паметта на компютрите всички източници. Те са научни институти, центрове и лаборатории по целия свят, които работят в дадено направление. Там са и онези институти и лаборатории, които са секретни и се крият под фалшиви названия.
След това са картотекирани всички издания, които се занимават с наука, техника и икономика — от най-обикновените списания за широката публика до свръхспециализираните годишници, които събират праха по стелажите. При това се знае добре кои институти и лаборатории къде публикуват. Учените често са консервативни, а играят роля и личните връзки, и личните пристрастия. Понякога важни съобщения биват връщани от някой редакционен съвет заради свадливия характер на рецензента, член на редакционния съвет, обиден за нещо някога от автора.
Реферирането на изданията е по точно определени критерии. Най-напред се отсяват т.нар. повторни публикации. Касае се всъщност за изследвания, които доработват някакво предишно изследване без съществени научни приноси. В кулоарите на симпозиумите подобни изследвания се назовават презрително „изсмукани бонбони“. В огромен брой случаи повторните изследвания са просто израз на научно безсилие или са работи, за които е ясно, че не са ценни, но някак е грехота да не се публикуват. Поразяващо е обаче количеството на този вид публикации. Специалистите ги изчисляват на 50 до 65 процента от всички публикации в научните издания!
Докато редакционните съвети, общо взето, са по-толерантни към повторните публикации, централите за научен шпионаж са безкомпромисни — отсяват ги веднага. До компютрите в реферативните отдели стига вече пресята информация. В нея се включват и онези данни, които са дошли от страничния печат. Какви са те?
Случва се някой учен — по свои съображения! — да се разбъбри пред журналистите. Прави намеци или споделя интересни идеи. Ново лекарство срещу рака (поредното) или кръстосване на човек с маймуна, или използуването на лазери в мините за злато. Професорът е заснет във фас или в профил, по халат у дома си или сред колбите в лабораторията. Всичко е подкупващо достоверно. Читателят възклицава, а референтите в шпионските централи отсяват какво е „изтървал“ ученият. Той може да го е разказал и съвсем преднамерено, но това вече други ще преценят.
„Другите“ са отделите за систематизиране и анализ. Реферираното отива в тях и се подлага преди всичко на проверка за дезинформация. Това е важна проверка, защото дезинформирането става по няколко линии. Най-обикновеното е изследванията да бъдат скрити. Често някоя лаборатория намира нещо, което и се струва важно, но проучванията са несигурни. Тогава, за да се запази приоритетът, се публикува т.нар., предварително съобщение. В него се известяват някои резултати, но за методите се говори по такъв заобиколен и мъглив начин, че изследванията практически не могат да бъдат повторени. Централите проверяват много внимателно предварителните съобщения. Част от тях са сапунени мехури, но дори и такива псевдопубликации влизат в компютрите, тъй като могат да покажат насоката, в която се мисли.
Втори начин за дезинформация е лъжеоткритието в науката. Публикува се „бомба“, зад която не стои нищо. По-точно стои желанието конкурентите да бъдат вкарани в задънена улица. Ако някой се хване на въдицата, отделя средства и хора, губи време.
Тук съществува един особен вариант. Стимулирането на противника, дори в безперспективни области, може да бъде изгодно, когато у този противник има внедрени агенти. Защото понякога и работата в задънени улици води до изобретения, но в съседни области. Едно изследване не върви по права линия. От него се отделят клопки, израстват странични идеи. Точно поради това, че се появяват странични изобретения, някои концерни се заемат и с явно безперспективни теми. Често губят, но понякога страничното изобретение намира приложение в далечни области и дава огромна печалба. Защо фирмата „Филипс“ държи контролния пакет акции в заводи, произвеждащи опаковки за консерви? Заради сплавите.