Систематизиране и анализ — това е толкова важно, колкото и първоначалното събиране на информация от печатните издания.
Систематизирането е повече работа на компютрите, а анализът се прави от специалистите. Някои знаят за кого дават мнение, други просто се ласкаят от високите хонорари. Но централите не се ограничават само със становищата на учени. Тесните специалисти често са консервативни. Мнението им е важно, но недостатъчно. Затова влизат в действие всякакви „проучвания на общественото мнение“, „анкети на потребителите“, „анализи на писма“ и т.н.
Анализът в централата е възлов момент. Той трябва да отговори на няколко въпроса: „Действителни ли са резултатите?“, „Представляват ли новост?“, „Развиват ли направлението?“ По същество това е оценка на научния принос. Ако оценката е добра, тогава материалите преминават в други отдели на централата. Там се поставят по-различни въпроси: дали следва да се развие наблюдението над получените данни, къде, как, по какъв начин, с какви хора. И още едно важно нещо: кой има нужда от тези данни и колко може да плати.
Всичко това изглежда напълно законно като дейност. И би било законно, ако не е свързано със секретните отдели в централите — онези отдели, които ръководят кражбата на тайна информация. И не само информация, а и пробни образци, модели, нови химически съединения, в случая с Брайтънския технологичен институт — щамове микроорганизми. За тези отдели са нужни агенти, които умеят много неща, а са минали и през шот-клъбове.
Такъв агент вече беше Чарлз Финей. Впрочем неговата история с Барбара не продължи дълго — до първата му задача. Пратиха го във фондацията „Санта Ана“ в Денвър, Колорадо. Трябваше да изнесе препарат, който снижаваше имунните сили на нервната тъкан. За този препарат, цикломиметин, се бяха появили предварителни съобщения, после — нищо. Навярно цикломиметинът бе засекретен от военните служби.
Коямару-сан му изясни търпеливо и с усмивка — трябваше да избира: Барбара или охолството. Агентът е само агент. Изпълнител. Няма право на личен живот. За което пребогато му се заплаща.
Решението беше разумно. И подло. Изостави Барбара Лоусън. Намери все пак малко сили, за да и каже няколко думи на раздяла.
Тя посрещна думите му спокойно. Не запита нищо, не се оплака. Само побледня и каза няколко банални фрази.
И Барбара изчезна от живота му. а той се върна от Денвър след десет месеца с три ампули цикломиметин. Десет месеца беше играл ролята на безличен специализант, превъплътен в кожата на не особено талантлив лекар. Беше успял. За трите ампули получи от Коямару-сан чек, на който имаше шестцифрено число: сто и двадесет хиляди долара. Вече не се питаше дали раздялата с Барбара си струва този чек.
Разсъмваше. Чарлз Финей се взираше през прозореца на автобуса и в душата му се сменяха тревогата с надежда. Почти бе успял.
Вървя цялата нощ, излезе на пътя между Мидхърст и летището Гетуик. Качи се в последния миг на първия автобус за летището без колебание. От летището до Лондон щяха да му останат четиридесет километра. После — телефонът в Лондон на човека, когото не познаваше, но който щеше да го изведе от страната.
Автобусът се движеше бавно, изпреварваха го забързани коли. По седалките се полюшваха десетина пътници, две стюардеси в униформи отиваха на работа. На коленете си държаха квадратни куфарчета и тихо разговаряха.
— Летище Гетуик! — чу се по микрофона гласът на шофьора.
Пристигаха. От прозорците вече се виждаха кулите на летището с техните червено-бели квадрати. Носеше се тежкият рев на самолет. Отминаха една добре подредена горичка от брези и тъмни борове, и вдясно се появи огромен паркинг със стотици разноцветни коли.
Финей слезе между първите, хвърли поглед зад себе си и с огромно облекчение се вля в потока от хора, който се носеше по ескалаторите. В тълпата беше в безопасност. Щеше да отдъхне за минута-две, да се ориентира. После щеше да се качи на някой от големите автобуси допелдекери за Лондон. Не искаше да рискува с такси. Или с електрическата железница. Тя му се струваше опасна.
Но може би трябваше малко да закуси. Макар да не чувствуваше особен глад, беше нужно да се подкрепи. Можеше да вземе сандвич и кафе от автоматите във всяка чакалня.