— Мисля, че го четох в „Популярна механика“.
— Въпреки това може би разрешихте загадката — каза Агирес. — Нощем панелите, за които спомена господин Дзавала, биха могли да се програмират за разсеяна тъмнина. Господин Найтхоук е успял да види сградата едва след като куполът се е отворил за цепелина. Има и още нещо, което би могло да ви заинтересува: направените по-рано фотографии. — Агирес включи друга въздушна снимка. — Тази е направена вчера. В ъгъла виждате очертанията на малък самолет. Ще увелича тази част.
Изображението на хидроплана изпълни целия екран. На брега на езерото можеха да се различат четири фигури.
— Самолетът изчезна малко след заснемането на фотографията, но вижте тук.
Появи се ново изображение: на малка лодка с трима души в нея. Единият човек в лодката — жена — гледаше към небето, сякаш знаеше, че някой ги наблюдава от космоса.
Острият слух на баска долови тихата ругатня на Остин и той повдигна гъстите си вежди.
— Мисля, че се досещам кои са тези хора — обясни Остин. — И ако съм прав, това може да усложни нещата. За колко време можем да стигнем там?
— За около два часа. Междувременно ще ви покажа какво мога да предложа.
Поведе ги от салона надолу по широка стълба към ярко осветен вертолетен хангар.
— Разполагаме с два хеликоптера. Обикновено използваме цивилния в задната част. Този — „Морска кобра“ — го държим в резерва, ако се случи нещо непредвидено. Испанските военноморски сили поръчаха десетина бройки от този модел и благодарение на връзките си успях да отклоня един. Носи стандартното въоръжение. — Агирес говореше като търговец на автомобили, изброяващ екстрите на някой буик.
Погледът на Остин се плъзна по военноморската версия на армейския „Хюи“, по ракетната установка и многоцевната картечница под късите криле.
— Стандартното въоръжение ще свърши идеална работа.
— Много добре. Синовете ми ще придружат вас и приятеля ви в еврокоптера, а кобрата ще ви следва в случай, че се нуждаете от подкрепление — каза Агирес и се намръщи. — Боя се, че някой достатъчно умен да използва такъв хитър камуфлаж, разполага и с най-добрата технология за засичане. Възможно е да имате посрещачи. Дори тежковъоръжен хеликоптер може да се окаже уязвим.
— Съгласен съм — каза Остин. — Затова ще пътуваме по суша. Ще кацнем в изоставения дърводобивен лагер и Бен ще ни отведе през гората до целта ни. Предполагаме, че ще очакват посещение откъм езерото, както е направил Найтхоук, затова ще ги изненадаме отзад. Ще се измъкнем по същия начин — да се надяваме, заедно със семейството и приятелите на Бен.
— Това ми харесва. Просто като замисъл и изпълнение. Но какво ще правите, като стигнете до целта си?
— Това е трудният момент — отвърна Остин. — Не разполагаме с друго, освен с разказа на Бен и снимките. Ще се наложи да импровизираме, но няма да ни е за първи път.
Агирес не изглеждаше разтревожен.
— Е, тогава предлагам да започваме.
Направи знак на Диего и той отиде до телефона при батареята бутони. Каза няколко думи в слушалката и започна да натиска копчетата. Разнесе се бръмчене на двигатели, зави сирена и таванът бавно се плъзна настрани. Подът започна да се издига и всички заедно с хеликоптера се озоваха на нивото на палубата. Екипажът вече бе притичал да подготви кобрата за действие.
32
Корабът, който доктор Трокмортън използваше за проучването си — преоборудван къс широк траулер, използван от Канадската риболовна служба — бе завързан почти на мястото, където се бе намирал траулерът на Майк Нийл при първото им посещение на пристанището.
— Ако трябва да цитирам великия йога Бера, „Това е като deja vu, всичко започва отначало“ — каза Траут, докато двамата с Гамей вървяха по подвижното мостче към палубата на изследователския кораб.
Гамей огледа унилото пристанище.
— Странно е да се върнеш тук. Толкова е тихо…
— Като в гробище — каза Пол.
Трокмортън се втурна да ги посрещне с обичайното си многословие.
— Доктори Траут! Много се радвам да ви видя на борда. Много мило, че се обадихте. Нямах представа, че ще се видим толкова скоро след разговора ни в Монреал.
— Ние също — каза Гамей. — Откритията ви доста разбуниха духовете в НАМПД. Благодарим, че се съгласихте да ни приемете така бързо.
— Няма защо, няма защо… — Трокмортън понижи глас. — Взех двама студенти да ми помагат. Младеж и девойка. Страхотни деца. Но съм много радостен да видя на борда и истински колеги, разбирате ме какво искам да кажа. Виждам, че още сте в гипс. Как е ръката ви?