— Идват. Какво да направят?
— Кажи им като за начало да разтопят голямото иглу.
Пабло се усмихна и предаде нареждането.
Остин повика Дзавала настрана, каза му нещо и след като Дзавала тръгна по кея, събра останалите.
— Искам да тръгнете към селото на Бен от другата страна на езерото. Чакайте ни там. Ако след началото на фойерверките играта загрубее, изчезвате в гората.
— Моите хора ли са на баржата? — разтревожено попита Бен.
— Мисля, че да. С Джо ще идем да погледнем по-отблизо.
— Искам да дойда с вас.
— Зная, че искаш. Но ще се нуждаем от опита ти в гората, за да се измъкнем оттук. — Видя упоритото изражение на Бен и добави: — Опасността за твоите хора става по-голяма с всяка секунда. Не ме бави.
От посоката, накъдето бе тръгнал Дзавала, се разнесе приглушено боботене на мотор. Хората на Баркър не бяха рискували след миналото посещение на Бен и не бяха оставили ключове, но Дзавала бе в състояние да разглоби двигател на лодка и насън, да не говорим да го включи. Миг по-късно мощният двигател на джета доволно мъркаше под краката им.
— Знаех си, че швейцарското ми ножче ще свърши работа — каза Дзавала.
Остин погледна неспокойно към езерото и се намести пред Дзавала, който вече бе с пушка в ръка. След секунда джетът летеше по водата към светлините на катамарана.
Остин не обичаше джетовете. Бяха шумни замърсители и нямаха друга цел, освен да тормозят летовниците на плажа, животните и платноходките. В същото време признаваше, че да караш джет е като да яхнеш плаващ мотоциклет. Само след няколко минути двамата с Дзавала вече можеха да различат очертанията на катамарана и без помощта на очилата за нощно виждане. Той като че ли бе спрял. Хората на борда явно бяха чули звука на бързо приближаващия джет и бяха видели бялата опашка зад него. Включи се прожектор.
Заслепен от ярката светлина, Остин се сви ниско зад волана, макар да знаеше, че реакцията му е закъсняла. Беше се надявал да се доближи до баржата, преди да ги засекат. Достатъчно бе ескимосите само за миг да зърнат лицето му, за да го разпознаят като неканен гост и следователно — враг. Направи рязък завой и джетът вдигна стена от пяна. Прожекторът ги откри за секунди. Остин зави в противоположната посока, без да знае докога ще може да издържи на тази водна акробатика, нито дори дали от слалома му има някаква полза.
— Можеш ли да угасиш тая лампичка? — извика през рамо.
— Дръж това чудо по-спокойно и ще я угася — извика в отговор Дзавала.
Остин намали скоростта и плъзна джета успоредно на катамарана. Знаеше, че така е лесна мишена за онези на борда, но трябваше да рискува. Дзавала вдигна пушката и натисна спусъка. Оръжието изтрещя. Светлината не угасна и лъчът отново ги откри. С пищящи от първия гърмеж уши, Остин по-скоро почувства, отколкото чу втория изстрел. Светлината изгасна.
Мъжете на борда извадиха фенерчета, мракът бе разсечен от тънки лъчи и Остин чу гърмежите и трясъка на огнестрелно оръжие, но вече се бе отдалечил извън обсега на светлините. Караше джета бавно, за да не оставя издайническа бяла следа. Чуваше плясъка на куршумите във водата. Катамаранът отново потегли.
Остин бе сигурен, че стрелбата не е забавила изпълнението на чудовищната задача на борда, а дори го е ускорила. Знаеше, че ако се опита да приближи катамарана, двамата с Дзавала ще станат на решето. Трескаво се опитваше да измисли нещо — и губеше безценни секунди. Спомни си какво бе казал Бен за катамарана и го осени идея. Сподели замисъла си с Дзавала.
— Започвам да се безпокоя — изсумтя той.
— Не те виня. Зная, че е рисковано.
— Не ме разбра. Планът ми харесва. Точно това ме безпокои.
— Ще ти запиша час при психиатъра на НАМПД, като се върнем. Дотогава виж дали ще успееш да укротиш съпротивата.
Дзавала кимна и насочи пушката към един мъж, който бе проявил неблагоразумието да застане на пътя лъчите на фенерчетата. Разнесе се гръм и силуетът изчезна като тенекиена патица на стрелбище.
Остин даде газ и когато ответният залп разкъса водната повърхност, бе вече далеч. Пушката изгърмя отново и още едно тяло рухна на палубата. Мъжете на борда най-сетне проумяха, че са лесни мишени, и угасиха фенерчетата. Точно на това разчиташе Остин.
Катамаранът започна да набира скорост. Известно време Остин караше успоредно на него, после описа кръг и изостана на около двеста метра. Прикова очи към двойната следа пред себе си, даде газ, насочи джета право към едната страна на кърмата и в последната секунда изключи двигателя.
Носът на джета блъсна кърмата на катамарана с висок кух удар, след това изстърга и се плъзна нагоре по наклонената палуба. Един от екипажа бе чул приближаването на джета и стоеше на кърмата с готов за стрелба автомат. Облият нос на джета го удари в краката. Ясно се чу хрущенето на кост и мъжът отхвърча през половината палуба. Дзавала се претърколи настрани, преди джетът да спре. Остин скочи от седалката и измъкна револвера.