— Всъщност ние сме трима.
Дзавала се огледа.
— Несъмнено става въпрос за невидим приятел.
Остин свали палтото си и изтегли меча от ножницата. Дори на слабата светлина в стаята острието като че ли блестеше.
— Запознай се с приятеля ми — Дурендал.
38
Катамаранът доближи брега като десантен кораб на морски пехотинци и двойният корпус се плъзна по сушата с писък на фибростъкло върху чакъл. Бен Найтхоук пръв скочи на земята, следван от баските и хората от SOS. Помогнаха на индианците да слязат, после цялата група се скри в гората. На брега останаха само Бен и Диего.
Джес Найтхоук се върна при тях и дръпна Бен за ръката.
— Защо се бавиш?
— Вървете без мен — отвърна Бен. — С Диего имаме да свършим една работа.
— Каква работа?
Бен погледна към отсрещния бряг.
— Отмъщение.
— Не! — възкликна Джес. — Прекалено е опасно.
— Пилотите на хеликоптера бяха наши приятели — каза Диего. — Смъртта им не може да остане безнаказана.
— Те убиха братовчед ми — добави Бен. — И ви биха и измъчваха. Поругаха прекрасната ни гора.
Джес не можеше да види лицето на сина си в мрака, но от гласа му разбра, че решението му е непоколебимо.
— Добре — тъжно каза той. — Ще отведа всички на сигурно място.
Маркъс Райън също дойде, следван от Чък Мърсър и Тери Уелд, усети напрежението между тримата и попита:
— Какво става?
— Бен и този младеж се връщат — каза Джес. — Искат да отмъстят.
Бен сложи ръка на рамото на баща си.
— Това е последното нещо, което желая, тате. Не мога да говоря от името на Диего, но аз поне искам да излича онова голямо фалшиво иглу от лицето на земята.
— Трудна задача за двама души — каза Райън. — Ще имате нужда от помощ.
— Благодаря, Марк. Зная, че имаш добри намерения, но другите имат повече нужда от теб от нас.
— Не сте единствените, които имат сметки за уреждане — възрази Райън. В гласа му се усещаше стоманена нотка. — Баркър уби Джошуа и потопи кораба ми. А сега се опитва да убие океаните. Имам да му връщам. Онова нещо на отсрещния бряг не е тръстикова колиба. Няма да успеете да го съборите лесно.
— Знаем. Ще измислим нещо.
— Нямате време за опити и грешки. Аз знам как можем да изстреляме този купол в стратосферата. — Райън се обърна към Мърсър. — Помниш ли за какво си говорихме?
— Да. Че здравата можем да го наритаме, ако ни се отвори шанс.
— Е, Бен, какво ще кажеш? В играта ли сме? — попита Райън.
— Решението не е само мое. — Бен се обърна към Диего.
— Те са много, а ние сме само двама — каза баскът. — Пабло е извън играта. Ще извадим страхотен късмет дори ако се отървем живи.
Бен се поколеба.
— Добре, Марк. Вътре сте.
Райън се усмихна ликуващо, после каза:
— Ще ни трябват малко експлозиви. Нашите ги взеха, когато ни заловиха.
— С брат ми имаме няколко ръчни гранати — каза Диего и потупа раницата си. — По три на човек. Стигат ли?
Райън погледна Мърсър.
— Може и да свършат работа, ако се поставят на нужното място — каза Чък.
— А аз какво да правя? — попита Тери.
— Хората на Бен са в доста лоша форма — каза Райън. — Ще им трябва помощта ти, особено на децата.
— Ще направя всичко възможно — каза Тери. Целуна го, после целуна Мърсър и Бен. — И да се пазите.
Докато Тери вървеше към гората, Бен и останалите избутаха катамарана във водата и се качиха на борда. Двойният корпус и мощните мотори осигуряваха добра скорост. Понесоха се по езерото и скоро стигнаха отсрещния бряг.
Мърсър се отби в бараката и излезе с две макари тънко корабно въже. Заобиколиха плаца, без да излизат от прикритието на дърветата, и стигнаха незабелязани до купола. Райън откри онова, което търсеше — висок цилиндричен резервоар за гориво насред малка поляна в гъстата гора. На него имаше предупредителен знак, че съдържанието му е леснозапалимо. Стоманена тръба с диаметър около петнадесет сантиметра свързваше резервоара със сградата. До мястото, където тръбата изчезваше в хангара, имаше заключена врата. Също като самия купол, вратата бе от пластмаса и бързо поддаде на силата и решимостта на раменете на Диего.
Влязоха в дълъг няколко метра коридор, успореден на тръбата. Тя изчезваше в стената до друга врата, която бе оставена отключена. Райън я открехна и надникна в хангара. Около мястото, където бе стоял цепелинът, се суетяха хора. Едни навиваха въжета, други местеха скелета и подпори.