— Оставете децата. Трябвате ни само вие.
— Как така ще ги оставя? — й викна Марта. — Те са ми деца!
Дамата направи отстъпка:
— Добре. Вземете дъщеря си.
— Къде да я взема? — още по-ядосано отвърна Марта.
— Там, където е нужно да бъдете!
Изведнъж Марта реши, че е под достойнството й да се гневи от наглостта на тая особа и с предизвикателно равнодушие отбеляза:
— Аз ще бъда тук, при децата, и ако ще става нещо с нас, да става!
Дамата се усмихна снизходително:
— Вие искате да въвлечете всички тези деца в едно опасно дело, което сте длъжна да извършите сама?
— Хайде сега! — забрави за решението си Марта. — Никакви опасни дела не възнамерявам да предприемам.
— Не възнамерявате, но ще се наложи! — безмилостно заяви дамата и попита повторно: — Сама или с дъщеря си?
— Аз съм с мама! — вкопчи се в Марта малката Мария… и около тях притъмня.
В далечината трепна смътна студена светлина, след миг дамата, Марта и дъщеря й бяха погълнати от някакви изпарения, които полепнаха като скреж по тях и ги облякоха в ефирни сребристи дрехи. Светлината се засили, от нея се отделиха две гъвкави фигури, които меняха очертанията си, и се чу:
— Вие тук ли сте?
— Какво значи тук? — високомерно попита Марта.
Екна смях:
— Тя наистина отговаря на описанията.
— По-подходяща от нея няма да се намери и в бъдещето.
Марта надяна на лицето си израза, с който играеше жестоката принцеса Турандот:
— Струва ми се, аз попитах нещо? — И още по-плътно притисна детето до себе си.
Дамата направи някакъв знак. Двете фигури очерта ха полукръг и всички действуващи лица се намериха седнали на удобен диван, пред маса с неравна повърхност, където като за изложба бяха подредени невиждани плодове.
— Нищо няма да вземаш! — прошепна Марта на щерка си.
Останалите отново се засмяха, а дамата поде:
— Искате да знаете кои сме? Ние сме тези, които ще създадете.
— А! Бъдещите изчадия на Земята — с невероятна бързина схвана Марта. И продължи, като се наслаждаваше на недоумение на околните. — Разхождате се сигурно из разните времена, открили сте си хубаво развлечение, а че мен ме чакат в Ла Кае, Ла Пас, Ла Дас или…кой знае къде… това не ви засяга. И ми плашите детенцето. И цял самолет хора изпоплашихте до припадък.
Знаете ли какво ви се полага за това?
— Съд пред времето — тъжно отвърна единият събеседник, — но разберете ни, нямаме друг избор.
— И защо точно аз? — с негодувание произнесе Марта.
— Защото вие имате най-прекрасния глас на всички столетия.
— Я гледай — промърмори Марта. — А аз си мислех, че Ла Малибран е била по-добра от мен.
— Не се възгордявайте—покровителствено я посъветва другият от присъствуващите. — Ла Малибран е велика певица, но нейният глас е плътен и тъмен. Такъв глас не може да мине за „небесен“.
— Излиза, че имам „небесен“ глас с разбиране кимна Марта. — И за какво ще ви послужи той?
Дамата захвана да говори с подкупваща загриженост:
— Знаете от историята Стогодишната война, нали?
— Е, не съм чак до там невежа — засегна се Марта.
— Знаете, че в Домреми е живяла една девойка, която чувала небесни гласове…
Марта съвсем се обиди:
— Е, знам де! Но какво общо имам аз с това?
Двамата присъстващи се изправиха и произнесоха тържествено:
— Единият от гласовете е вашият!
Марта ги погледна неприязнено и завъртя палец до челото си:
— Вие… от коя лудница сте?
Двамата снизходително се направиха, че нищо не са разбрали:
— Вие и Катерина трябва да изпеете на девойката от Домреми ето тази партитура — и връчиха на Марта тънко снопче прозрачни листове.
Дамата се представи:
— Аз съм „света Катерина“. А „света Маргарита“ трябваше да търсим чак във вашия век.
— Аха — пак се размърмори Марта, — предлага ми се ролята на света Маргарита в някаква мистерия за Жана д’Арк. Ако е до изпяване, защо да не я изпея, но така ли се постъпва с най-добрата певица на всички времена? И защо ще ми плашите горкото детенце?
Единият събеседник подаде на малката Матева жълто-зелен плод, приличен на огромен цвят от акация, и замоли Марта:
— Не ни корете. И не пречете на детето да вкуси плодовете на бъдещето.
— Тя нищо няма да вкусва без мое разрешение, а аз ще се оплача от вас в световната асоциация за закрила на децата. Ако ви трябвам аз, защо ще пати заедно с мен и невинното дете?
Дамата внезапно предложи:
— Не би ли могло детето да послужи за „ангелски глас“? Много убедително ще прозвучи. То дори може да се мерне всред светлата мъгла… Ето моето творческо решение се обогатява — и тя се, обърна към детето: — Ще изпееш ли няколко песнички? Аз ще те науча… „И аз ще те науча — се закани наум малката Матева. — Ще видим ти какво ще ми казваш, пък аз какво ще пея“ — и гласно отвърна: — Да, уважаема госпожо, ще ми бъде приятно.