— Убий тази кучка, която се нарича моя сестра. Не съществува Макгрегър, който така предателски да говори!
— Тя е моя, Емет. Ти ми я даде и аз ще си взема своето — заяви Дуайт.
Емет изглеждаше отвратен.
— Ти искаш тази кучка? Дори след като си е разтворила краката за него? Можеш да се отървеш от детето, но никога няма да се отървеш от неговата смрад по нея.
— Млъквай, Емет. — Гласът на Дуайт беше напрегнат.
— Млъквай или ще те убия.
От това изражението на Емет стана арогантно горделиво.
— Ти се осмеляваш да ми говориш по този начин — запъчи се той и се вдигна, колкото можа, от кръста нагоре.
— Ти си едно нищо, Дуайт Макдъгъл. Ти не си нищо освен копелето на семейството и си тук само защото аз благоволих да стане така. Махай се от дома ми, или тебе ще накарам да убият.
Емет се протегна за връвчицата, за да позвъни на Джейкъб, но ръката на Дуайт го спря. Изненадата, изписана по лицето на Емет беше очевидна, но тя още повече се усили, когато Дуайт го хвана за гърлото. Емет се изскубна от Дуайт и силно заби юмрука си в корема му, въпреки че не можеше да използва краката си, от кръста нагоре тялото на Емет беше все още силно.
Колин не се поколеба и секунда повече. Тя взе Андрю на ръце и побягна от стаята без да се обръща. Колин внимателно си проправяше път на излизане от замъка. Тя вървеше надолу по тъмните коридори възможно най-бързо с Андрю на ръце.
Тя зави на едно място и се блъсна в някого. Тя се стресна и започна да бяга, но се оказа, че Нели се е изпречила на пътя й. Колин никога през живота си не се беше радвала повече от това, че вижда някого. Тя бързо й подаде Андрю.
— Нели, заведи го при отец Макклауд. Не разрешавай на никой да те спира. — Сълзи напълниха очите й. — Пази ми сина, Нели. Обещай ми.
— Какво става, миледи?
— Нямам време да ти обясня. Моля те, Нели, умолявам те. Не ме бави. — Колин побягна по коридора от Нели.
— Обещавам, миледи — извика Нели след нея.
Колин успя да стигне обратно до предната част на имението. Дуайт я видя и тя побягна надолу по стълбите до входа. Тя успя да отвори масивната врата, преди той да я е настигнал. Втурна се навън. Изведнъж някой извика — един селянин я беше видял. Колин разбра, че никой тук нямаше да й помогне.
— Хвани я — извика Джейкъб, който излезе тичешком — Колин уби брат си, който безпомощен лежеше в леглото си.
Колин нямаше време да опровергава лъжите му. Тя едва успяваше да се скрие в уличките, а много от селяните се бяха втурнали след нея, включително и Джейкъб. Тя не знаеше къде е изчезнал Дуайт. Възгласите, които се чуваха, бяха грозни, а от думата „вещица“ я полазваха тръпки. Тя побягна с всички сили, но твърде много препятствия се изпречваха на пътя й. Колин се почувства като в капан, не можеше да избяга от селото, в което беше израсла, от хората, които някога беше обичала.
Най-накрая Джейкъб я улови и грубо я повлече по улицата. Един камък я удари по ръката, а после още един по гърба.
— Тя се е отдала на Черния вълк.
— Предателка!
Джейкъб вдигна ръка, за да спре възгласите им. Тълпата притихна, но се приближи, а погледите им бяха заплашителни и враждебни.
— Тази жена предаде всички ни с пошлото си влечение по Ян Блекстоун.
Той беше приковал вниманието им, а когато погледна Колин, тя ясно видя омразата, която винаги беше прикривал зад каменната си маска. Той постави ръката си върху заобления и корем.
— Тя носи детето му без никакви угризения. Тя дори заяви, че обича този човек-вълк, а неговото зло сега расте в утробата й.
Това предизвика отново възгласи, а селяните брутално и грозно я заплашваха.
— Клада! Това е единственият начин да се пречисти! Тя трябва да гори на кладата!
— Клада — Джейкъб прошепна в ухото й. — Те искат да те изгорят, Колин Макгрегър.
Колин искаше да каже нещо, каквото и да е, но думите не идваха. Обзе я такъв див ужас, че тя си помисли, че може да умре от него. Молеше се за мигновена смърт. Щеше да е по-добре от изгаряне. Коленете й омекнаха и тя се строполи до Джейкъб.
— Не губи съзнание, вещице. Искам да разбереш какво сме намислили.
Той я удари по лицето и я извади от унеса й.
— Искам да почувстваш как пламъците разкъсват плътта от костите ти.
Джейкъб позволи на селяните да я пренесат през моравата до края на гората, а после да я вържат здраво за едно дърво. Колин извика, но никой не я чу, защото събираха съчки и ги трупаха в краката й.
Ян и Джефри влязоха в селото. Ян беше обезумял от тревога. Изведнъж той видя прислужницата на Колин да носи дете — неговия син. Той постепенно разпозна мургавата глава на детето, което беше видял в гората толкова отдавна. После си спомни името, което беше чул… Дрю.