— Чудесно момче е, Колин. — В погледа на Ян се четеше гордост и благодарност.
— Да — тя вплете пръсти в неговите. — Нека погребем вълка, Ян, на място, където духът му ще бди над децата ни, докато растат. Той беше верен и храбър приятел.
— Обичам те, Колин.
Тя се усмихна.
— Обичам те, Ян Блекстоун. Сега и завинаги.