Колин тръгна да става, но Емет я спря, като силно и до болка я стисна за ръката.
— Ти обеща да направиш така, че Черния вълк да умре да убиеш самия дявол. Това не е лесно. Трима се опитаха и загинаха, а аз лежа затворен в това легло- ковчег заради неестествената му сила. Той не може да бъде убит, не и на дуел.
— Тогава как аз да направя това, което ти не можа?
— Ти наистина ли си толкова наивна? — Емет се протегна и отметна непослушна къдрица, после я погали по бузата. — Една жена винаги знае как да се сближи с един мъж, а ти, сестричке, си толкова красива, че никой мъж не би ти устоял.
— Аз… Аз не бих могла — прошепна Колин.
Ръката, която я беше помилвала толкова нежно, сега сграбчи лицето й с жестокост.
— Ще правиш това, което трябва да правиш. Ти си сега старият Макгрегър.
Колин се изскубна и застана права, с лице към брат си.
— Прекалено много искаш.
— Прекалено много!- изкрещя той. — Той ме осакати! Виж!
Емет отметна завивката, за да й покаже безжизнените си крака.
— Виж какво ми стори!
Колин навлажни устните си, едва успяваше да сдържи сълзите си.
— Той те хвана с жена си.
— Моя жена трябваше да е тя, не негова.
— Блеър беше влюбена в Блекстоун. Ако баща й не й беше забранил да се ожени за него заради английската му кръв, ти изобщо нямаше да си сгоден за нея.
— Проклета да си, Колин. Той ми я отмъкна на сватбата. Подигра се с мен!
Гневът оживи Колин.
— Вие мъжете се подигравате един на друг, а после се избивате един друг в името на честта. Кога ще свърши всичко това?
— Ще свърши само когато той умре.
— А аз съм тази, която трябва да го убие — Колин се приближи. — Аз съм тази, от която очакваш да си разтвори краката, за да го убие в съня му. Луд си, точно както татко беше луд. Аз няма да съм част от тая болест, която ти е поразила разсъдъка.
Емет така се усмихна, че тръпки я полазиха. Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Нямаш друг избор, Колин.
Това я накара да спре.
— Нека кланът ме прокуди. Няма да го убия заради тебе. — Колин не знаеше откъде й бе хрумнало това, а само, че го беше изрекла. Не беше ли се заклела да прекоси ада, но да запази Андрю? Как би могла да се грижи за него, ако ги прокудеха? Щяха да умрат от глад.
— Прокудата не е най-лошото, което може да те сполети, сестричке.
Нещо в гласа му я накара да се обърне. Изчака да чуе какво имаше да й каже.
— Да не би да си мислиш, че понеже съм осакатен, вече не мога да разсъждавам с целия си акъл? Знам каква тайна криеш, Колин.
Тя дълбоко преглътна.
— Никакви тайни нямам от тебе, Емет. Той само се усмихна — бавно, без да бърза.
— Мислиш ли, че не разбирам тайната ти всеки път, когато погледна Дрю?
— Какво… — Гласът й затрепери, като че ли щеше да разкрие страха й, но тя се овладя. — Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа… — Емет си подбираше думите, като очевидно се наслаждаваше на хитростта си. — Искам да кажа, че Дрю е син на Блекстоун.
Колин почувства как кръвта й се изцежда от главата, а силата напуска краката й. Както изглеждаше, Джейкъб се беше задълбал много повече в шпиониране, отколкото тя смееше да си мисли, а брат й още повече беше полудял. Тя потръпна от срам.
— Не беше чак толкова трудно да се досетя. Не се ли притесняваш, че и други могат да разберат за това?
— За Бога! — Колин изпита ужас, който скова мисълта й. — Емет, моля те…
Емет пак се засмя. Безчувствието му я насълзи.
— Той не е син на Блекстоун — извика тя.
— Лъжеш. Знам, че Блеър беше бременна. Каза ми го онази нощ, докато се любехме. — Той още по-широко се усмихна. — Шокирам ли те, сестричке?
Като се хвана за последната сламка, Колин каза:
— Блеър не знаеше кой е бащата. Дрю може да е твой син.
— Престани да лъжеш — изрева той. — Погледни го само. Същински малък Черен вълк. Тя може и да не е знаела, когато е била бременна, но е разбрала, когато той се е родил.
— Престани, престани — извика Колин, като покри ушите си с ръце.
Емет се надвеси и й махна ръцете оттам.
— Какво мислиш ще си кажат селяните, когато разберат, че ти си родила син на Блекстоун, че си измамила народа си и си спала с дявола.
— Те няма да ти повярват.
— Така ли? Ти замина през лятото точно след като това се случи с мен. Дойде си чак наесен, когато прибраха животните от планинските пасища. Ти доведе да отгледаш едно изоставено бебе, но изобщо не спомена, че е дете на Блеър. Много хора си помислиха, че е твое.
— Не можеш да си сигурен — му отвърна тя.
— Така ли?
На Колин й се искаше да каже нещо, да отрече обвиненията му, но просто замълча.