— Блеър изостави Дрю, когато се роди. После работи три месеца като проститутка, каквато си беше. После се разболя. Повика те, когато разбра, че ще умре. Каквато си мекушава, ти си отишла при нея. Обещала си й никога да не разкриваш кой е бащата на Дрю, за да го предпазиш от Блекстоун.
Сълзи се стичаха по бузите й.
— Всички се отрекоха от Блеър — семейството й, мъжът й, любовникът й. Тя си нямаше никой.
— Тя беше проститутка! — изкрещя Емет.
Някакво ужасно чувство изпита Колин, като изгледа брат си. От крайчеца на устата му се стичаше слюнка, докато й крещеше, а очите му странно проблясваха и разкриваха нещо ужасяващо дълбоко в тях.
— Ще те убият с камъни, Колин, а може и да те изгорят, защото си в съюз с дявола. Ужасно е да умреш по тоя начин.
Тя отвори уста, но не можа да издаде дори един звук.
— Какво мислиш, че ще стане с Дрю? Синът на дявола…
— Той е невинен, не можеш да мислиш… — тя се задъха.
— Не мога да предвидя какво могат да направят тия суеверни глупаци. Ами самият Блекстоун? Какво може да направи той, когато научи, че синът на Блеър не е мъртъв, както всички го смятат. Само един поглед е достатъчен, за да научи истината. Блекстоун изостави жена си, когато тя забременя, и така обрече и двамата на жестока смърт. Какво ли би направил, ако разбере, че той е жив?
Ясно беше какво иска да каже и тя се ужасяваше от това.
— Ще го убия, Емет. Ще направя каквото ми кажеш.
— Добре — изсмя се Емет и проследи с поглед как тя става и отива до вратата.
— Повикай Джейкъб да ме измие и да ми смени чаршафите. Да си подремвам не е единственият детински навик, който придобих, откакто съм на легло.
— Да не искаш да кажеш, че искаш да изпълниш обещанието си?
Думите на Дуайт Макдъгъл отекнаха в голямата стая, останала без семейния уют на хора, събрани около голямата каменна камина. Дори времето, прекарано в спокойствие и любов с Дрю, й се струваше маловажно в сравнение със спомените от миналото.
Колин се махна от прозореца и пусна овехтелите пердета на облените от дъжда прозорци.
— Разбира се, Дуайт.
Чичо й се приближи, а по лицето му се четеше неодобрение. Покритите му с качулка очи се присвиха от безпокойство и й напомниха за баща й.
— Ти да не би да си загубила разсъдъка си, Колин? Двама твои братя и баща ти загинаха, а Емет лежи в кулата, осакатен за цял живот. Черния вълк не е шега работа.
Странен гняв обзе Колин и бавно я обсеби.
— Не си правя шеги. Лично аз ще се погрижа Ян Блекстоун да умре.
Дуайт вдигна ръце, напълно изумен.
— Ти си луда!
— Не, не съм луда.
— Луда си! Не можеш да се биеш с Блекстоун. Той ще те убие. Разбираш ли?
Колин още повече се ядоса, по-скоро от безнадеждността си, отколкото от довода на Дуайт.
— Разбира се, че разбирам. Не съм си загубила разсъдъка. Знам какво означава да го убия. През последните пет години само със смърт се срещах. И напълно осъзнавам, че не мога да се бия с него.
— Сега поне говориш разумно.
— Казах, че не мога да се бия с него, но наистина ще го убия.
Това накара Дуайт да престане с изнервящото си крачене. Той се обърна с цял ръст към нея.
— Какво си намислил? Да не те е обсебил дяволът?
Като че ли нещо се прекърши у Колин, причерня й, сякаш тънък воал я забули, и уби предпазливостта й.
— Всичко ще направя, наистина всичко, за да не стигне тоя изрод, който изби клана, до Андрю. Ако трябва, дори ще легна със самия дявол Блекстоун. Няма да допусна синът ми да страда заради тази измислена чест на клана.
— Прекалено далече отиваш, Колин.
— Напротив, не съм отишла достатъчно далече.
Чу се как Дуайт силно я удари по лицето, а после ги погълна внезапна тишина. Тя видя как по лицето му се изписва ужас при мисълта за това, което е направил, а срамът също не закъсня.
— Колин, не исках да те нараня. — Дуайт постави ръката, която я беше ударила, върху бузата й. — Не издържам да те слушам как небрежно говориш за смърт и убиване.
Колин постави собствената си малка ръка върху неговата и извърна глава да целуне дланта му.
— Ти си от нашия род и ти се прощава, чичо Дуайт.
Дуайт издърпа ръката си а невинният й допир наруши самообладанието му. Той впи поглед в някакъв предмет на другата стена на стаята, нещо по-необезпокоително, по-безболезнено. Почувства как сърцето му бие, как го облива топлина не от гняв, а от някакво по-силно чувство и копнеж. За втори път през този ден той изпитваше непреодолимо желание. Гневът беше по-безопасен.
— Какво възнамеряваш да правиш?
Колин вдигна рамене, а Дуайт съвсем се обезсърчи. И най-малкото движение от нейна страна караше тялото му да реагира.