— Ти ще родиш това дете — безцеремонно каза Джефри. — Мисля, че затова е най-добре да направиш точно така.
— Не мога. — Тя придърпа юздите и пришпори кобилата напред.
Джефри я наблюдаваше как препуска надалече, а гърбът й беше изпънат от гняв и гордост. Той изпита смесени чувства. Искаше му се да я удуши, искаше му се да я прегърне и да премахне болката й. Възхищаваше й се, но и я ненавиждаше. Верността му към Ян го караше да се чувства виновен за съчувствието към нейното положение, което таеше в сърцето си. Сърцето му казваше, че Колин се нуждае от приятел, но той не можеше да бъде този човек. Той не можеше да предаде Ян. Верността му към Ян беше по-силна, отколкото желанието му да се сприятели с тази жена, която твърдеше, че е главатарка на клана Макгрегър, а сега беше жена на Черния вълк.
Колин накара коня си да завърви по-бавно, след като се сети, че не трябва да позволява на гнева си да разконцентрира вниманието й дотолкова, че да рискува и да навреди на бебето. Джефри бързо я настигна, защото ходът на бойния му кон беше много по-бърз от този на кобилата й. Те не говореха повече и Колин беше благодарна за мълчанието. Тя беше прекалено объркана и се страхуваше, че още ще се изложи, ако продължат да обсъждат положението.
Когато наближиха земите на Макгрегър, тя почувства как я оборва нервното напрежение, което я обзе при мисълта, че ще се изправи пред Емет. Искаше да се обърне и да избяга. Да се върне в Стоунхейвън и никога повече да не вижда брат си. Но тя знаеше, че така не може да стане, и се опита да събере силите, които щяха да са й нужни, за да се срещне с него. Трябва да разбере, че Андрю не е в опасност от лудия му гняв.
Да се мине през селото на кон беше трудно. Хората, с които беше израсла, се държаха недружелюбно. Обръщаха се на другата страна и не я гледаха в очите Тези, които я поглеждаха, показваха гнева и омразата, за които се страхуваше. Не беше изненадващо, но все пак болеше. Това бяха хората, които беше обичала и за които се беше грижила. Беше крала и рискувала живота си, за да задоволи нуждите им. Сега те просто отминаваха и я отхвърляха, когато тя изпитваше мъка и беше в нужда.
Тя не искаше Джефри да види мъката й и яздеше с вдигната глава, а във всяко нейно движение личеше гордостта й. Тя не се поколеба и когато влезе в двора на замъка. Джефри й помогна да слезе от коня.
— По-добре ме изчакай тук с конете. Няма да се бавя.
— Сигурна ли си, че нямаш нужда от моята помощ? — Джефри се загледа във входната врата, като че ли там се спотайваше опасността. — Да ти помогна да пренесеш нещата си — добави той, когато се обърна да срещне погледа й.
Колин разбра скрития смисъл на това, което беше казал, необходимостта да я закриля като съпруга на Ян. Дали не подозираше, че Емет може да й навреди? Тя се почувства неловко при тази мисъл и й се прииска да го вземе с нея… но това беше невъзможно. Тя не можеше да понесе някой да стане свидетел на пълната лудост на Емет, на нейния срам. Това беше нещо, което тя трябваше да свърши сама.
— Както казах преди, имам малко ценни неща, които трябва да донеса със себе си. Просто искам да видя брат си и да се сбогувам. Вчера нямах време.
Джефри кимна.
— Да, миледи. Ще чакам тук.
Коленете й трепереха и си помисли, че може да се спъне докато се изкачва по каменните стълбища. Тя събра последни сили и влезе в дома си. Обзе я странно чувство, кат че ли вече не беше част от него.
— Не бъди смешна — каза си тихо тя в нежеланието си да повярва на тази проста мисъл, която като че ли беше кат предателство към семейството и клана й. Тя отиде направо до стаята на Емет и почука.
Не дочака позволението му да влезе.
— Така значи — проточено каза Емет с мързелив и подигравателен глас. — Милата ми сестричка се върна Да не би да свърши вече меденият месец?
Колин трепна.
— Той не ми даде възможност да избирам много, Емет.
— Да, разбрах, че те отвлякъл. — Той отвърна поглед от нейния. — Ян Блекстоун като че ли много го бива да отвлича жени, а после да се жени за тях.
Това почти разсмя Колин. Не се беше замисляла за съвпадението.
— Какво да правя? — попита тя.
Тя преглътна и се опита да намери най-подходящите думи. Толкова беше трудно да се обсъжда каквото й да е с Емет — всяка една дума би могла да се окаже погрешна. — Ако се прибера тук, той просто ще ме върне обратно в Стоунхейвън. Не смятам, че имам голям избор.
— Би могла да го убиеш, Колин. Както ми обеща. Както обеща на татко.
— Лесно е да се каже.
— Защо? — изкрещя той с истеричен глас. — Защо това да е толкова трудно да се направи? Сега си му жена. Мисля си, че би било съвсем лесно.