— Да — съгласи се тя с него и се отдръпна от прегръдката му.
— Лека нощ, Колин.
— Лека нощ, Ян.
Колин влезе вътре и остави Ян да стои сам в празния коридор.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Ейнсли погледа Колин за известно време, преди да влезе в зимната градина, където седна. Колин вдигна поглед и Ейнсли си помисли, че изглежда разтревожена, а очите й са тъжни. Около тях имаше тъмни кръгове, които говореха за безсънната нощ, която Колин беше прекарала.
— Добро утро, Колин.
— Добро утро — отговори тя, а гласът й беше толкова унил, колкото и погледът й.
Това разтревожи Ейнсли.
— Искаш ли да се поразходиш из селото тази сутрин, скъпа? Изглеждаш малко пребледняла. Може би малко чист въздух ще накара бузите ти отново да поруменеят.
— Би било хубаво. Ще си взема наметката.
— Ще те придружа — каза Ейнсли и хвана Колин под ръка. — Скоро ще дойде пролет. Зимите винаги изглеждат толкова дълги и мрачни, нали?
Колин кимна, доволна, че има компания, но не беше в много разговорливо настроение. Тя позволи на Ейнсли да води разговора, а свекърва й нямаше нищо против. Колин учтиво отговаряше, когато беше необходимо и позволяваше на съзнанието си да се разсее от проблемите.
Когато излязоха на двора, Колин почувства как нещо се отрива в нея, нещо познато, особено когато то нададе дрезгав грак. Тя се наведе да погали гъската си.
— Тя пък какво прави тук?
Ейнсли се усмихна, а после се засмя тихичко и нежно.
— Ян я доведе вкъщи от кръчмата. И едно куче също. Моли заплашила да сготви гъската, а поради някаква странна причина Ян не искал птицата да се докосва. Когато го попитах, той само ми изръмжа и каза, че харесвал проклетото животно.
Гърлото на Колин се сви и тя отново беше удивена. Постъпките на Ян бяха неразгадаеми — никога не беше познавала подобен човек. Отново изпита сърдечна болка. Тя се опита да не й обръща внимание. Какъв човек е Ян беше без значение.
Те започнаха да вървят, а гъската следваше Колин, а тихите звуци, които издаваше, бяха като сянка след нея. Ейнсли се спря и се опита да я накара да се върне, но тя не можеше да бъде разубедена.
— Не ми пречи, Ейнсли, нямам нищо против да ми прави компания.
Очите на Ейнсли дяволито светнаха и Колин си помисли, че тя може би е подозирала чия е била тази гъска от самото начало. Тя, обаче, нищо не каза.
Отне им известно време да прекосят селото, защото всички се спираха да разменят по някоя добра дума с Ейнсли. Тя представяше Колин като жена на Ян и това я караше да се чувства неудобно, но топлите им поздравления най-накрая успокоиха скритите й страхове. Собствените й хора я бяха отхвърлили, но тези на Ян я приеха в сърцата си. От това много я заболя, но истинската преданост на хората на Ян, която хората свободно показваха, й помогна да облекчи болката.
— Искаш ли малко вино?
Те бяха спрели пред „Гарванът“ и Колин изведнъж се почувства неловко. Тя не можа да скрие това от Ейнсли.
— Не, не съм много жадна — тихо каза тя с надеждата Ейнсли да разбере.
— Сигурна съм, че Моли ще се зарадва да те види отново. Дори Лесли като че ли много беше привързана към тебе, Колин.
— Аз ги излъгах коя съм.
— Това вече е минало, скъпа. Нищо няма да си помислят, сигурна съм.
Ейнсли хвана Колин под ръка и я заведе вътре. Веднага се появи Моли, цялата сияеща и с протегнати ръце.
— Виждам, че я открихте.
Преди Колин да може да каже нещо, Моли толкова силно я прегърна, че почти я задуши с размерите си.
— Господи, девойче — пърхаше Моли. — Какво те накара да избягаш без дори едно сбогом?
Колин почувства, че лицето й се затопля и разбра, че е пламнала от неудобство. Ейнсли й се притече на помощ.
— Е Моли — гласът й беше тих, примесен е нотка укор, и говореше повече от думите й. — Обещах на Колин, че няма да я тормозим с нашите въпроси. Единственото нещо, което е от значение, е, че Ян успя да я открие.
— И да се ожени за нея, както дочувам — каза Моли, а очите й се въртяха във всички посоки. Тя сграбчи Колин и още веднъж силно я прегърна. — Не мога да го повярвам. Това е чудо.
— Да — съгласи се Ейнсли, а погледът й се премрежи от вълнение.
Преди Колин да може да си поеме дъх, тя беше удобно настанена пред огъня. Лесли им донесе виното и я поздрави с една лека усмивка.
— Трудно е да повярва човек, че сте се оженила за лорд Блекстоун, миледи. — Тя постави виното на масата. — Желая ви много щастие.
— Аз съм Колин, Лесли. Няма смисъл да се държиш толкова официално с мен.