— Знаеш ли, Карим — заговори Аполон, когато мъжете излязоха навън, за да се метнат отново на седлата, — понякога се ядосвам, че е толкова лесно да се задигат пари от болшевиките. Така ще свикнем ли да се справяме толкова лесно, ще се разглезим. Човек може направо да умре от скука.
С тези думи князът преметна през седлото торбите, натъпкани със златни рубли.
— Кой знае каква ще е волята на Аллаха? — вдигна рамене Карим. — Ако в станцията успеят да поправят телеграфа и да изпратят донесение за нашите действия тук, през следващите дни ще стане доста напечено и хич няма да ни е скучно.
— Сигурен ли си, Карим? — попита Аполон. — Искаш ли да се обзаложим на петдесет рубли, че ще стигнем чак до клисурата Гуниб преди болшевиките в Ставропол да узнаят за нашето нападение.
— Не вярвам, че ще стигнем по-далеч от прохода Акуша.
Аполон се обърна към Карим с блеснали от възбуда очи, за да му стисне ръката:
— Да се обзаложим! Но ще видиш, че и този път аз ще спечеля!
Докато разпределяха торбите със златни монети, бледата луна проби гъстите облаци. Товарите трябваше да бъдат разумно разпределени по седлата, за да не пречат на конете да препускат устремно чак до сутринта по лъкатушещия път. Аполон даде знак да потеглят едва когато се огледа, за да се убеди, че всичките двадесет конници са готови да го последват.
— Ще яздим отначало на север от града, а после ще завием към Гуниб, нали? — опита Карим и дръпна поводите на коня си.
— Да, така ще ги заблудим най-лесно — съгласи се князът и с уверен жест поведе Леда начело на кавалкадата. — Но първо имам да свърша още нещо.
— Соколе, не разполагаме с много време — предупреди го верният Карим. — Нощта вече преваля, а трябва да отминем преди разсъмване Маджолис. Нима забрави, че и там има местен гарнизон?
— Няма да се забавя повече от десетина минути. Кити има нужда от подновяване на бижутата си, за да бъдат в тон с новите й рокли. Един от часовоите ми спомена, че видял на главната улица непокътнат бижутерския магазин на Фираз. Дали още ме помни този алчен бижутер?
— И да те помни, с нищо няма да се издаде. Но сега не е време да се отклоняваме, Соколе. Нямаме време за губене! Нали знаеш, някой ден пак ще се върнем тук…
Аполон протегна ръка, за да погали успокояващо Леда по гривата.
— Щом толкова настояваш, потегляй. След няколко минути ще ви настигна.
Карим по-скоро би продал душата си на дявола, отколкото да остави Младия сокол да броди сам из опасните улички.
— Винаги си бил прекалено твърдоглав, Соколе, когато си наумиш някоя щуротия! — недоволно промърмори Карим.
— Ха-ха! Успя да ме развеселиш! Нещо се бях натъжил напоследък.
С учудваща пъргавина Аполон се прехвърли през разбития прозорец откъм двора зад бижутерийния магазин на Фираз. Също така доста бързо според него, но прекалено бавно според пазещия отвън Карим, князът успя да намери свещника, да запали свещите и да открие къде Фираз криеше ковчежето с бижутата. Разби ключалката с ханджара си и избра няколко бижута, които му се сториха достойни за Кити. Златните монети, с които бе решил да заплати необичайната си покупка, скъта под миндера заедно с бележка за собственика, в която се извиняваше, че не е спазил обичайното работно време на магазина.
Конниците успяха да заобиколят Маджолис малко преди разсъмване, когато от местния гарнизон потегляха първите патрули. Макар че всички телеграфни линии на север от прохода Дербент бяха прекъснати от хората на княз Кузин, червеноармейските отряди, вече поучени от горчивия си опит, веднага на следващия ден се бяха заели с възстановяването им. Това бе причината на другия ден двама от конниците, изпратени от Аполон да разузнаят обстановката напред, се върнаха запъхтени с тревожната вест, че врагът им е устроил засада в прохода Акуша, подсилена от два бронирани автомобила. И от двете машини стърчали дулата на тежки картечници.
— По дяволите! Карим, ти спечели облога! — провикна се Аполон. — Още сега ще ти изплатя петдесетте рубли. Ето, вземи ги. А сега да потеглим към Акуша и да видим сметката на онези бронирани автомобили.
— Не забравяй, Соколе, че си обещал на Кити да се завърнеш при нея здрав и читав. Не можем да препуснем право срещу дулата на картечниците!
— Да, май и този път имаш право, братко. — Той се извърна към него и в очите му отново заблестяха предизвикателно златистите точици, както ставаше винаги когато се възбуждаше от предстояща опасност. — Как мислиш, дали не е време да облекчим товара на конете, като се лишим от две-три дузини гранати?