Аполон сведе глава над нея и я погали по косата.
— Когато си разгневена, ставаш още по-красива. — Той тръгна по стъпалата нагоре към спалнята им, но преди да влезе в нея, се обърна към Кити: — Мислиш, че Кубик специално за мен ще покаже какво ново е научил, докато баща му бродеше из кавказките проходи?
— Е, още е много малък и нищо не разбира. При него не е като при нас, защото всичко става спонтанно. Почакай и сам ще се увериш.
Аполон остави детето на леглото, седна до него, загледан в русата му коса, същата като неговата. Опита се да долови промените в лицето на Кубик. После протегна ръка към сина си и започна да я размахва, а момченцето с радостно гукане посрещаше всеки негов жест. Събори го на леглото и започна да го гъделичка по гушката, по гърдичките, после го завъртя и го погали по гръбчето. Детето се заливаше от смях. Аполон продължи с играта, но със свободната си ръка разкопча колана си. Будните живи очи на Кубик следяха всяко движение на Аполон, който след като се освободи от тежкия колан, побърза да изуе напрашените ботуши и да ги изрита под леглото, без да престане нито за миг да се усмихва на сина си. Кити стоеше изправена в ъгъла, умилена от сцената между баща и син.
Най-сетне Аполон се сети да се извърне към нея.
— Така ми липсвахте и двамата…
Стана от леглото, приближи се до нея и я прегърна. Очите й се навлажниха от щастие. Кубик като че ли усети, че става нещо между родителите му, защото за малко се умълча, но скоро му омръзна и започна с любимия си номер — буйно търкаляне по широкото легло, придружено с радостни звуци, които скоро привлякоха вниманието на Кити и Аполон. Те се заеха да го насърчават с поощряващи възгласи и оживено пляскане с ръце.
Аполон внезапно се досети, че бе забравил за подаръците. Веднага отиде в помещението на прислугата и се разпореди да разопаковат багажа му. Изрично им заповяда в спалня да отнесат първо дървеното детско конче, останало на витрината на един магазин кой знае от кога. Кончето беше от абаносово дърво, с позлатени орнаменти. Имаше дори опашка и грива от конски косъм. Зарадваният баща веднага го грабна и го понесе към леглото.
— Колко е хубаво! — зарадва се Кити. — Но, Аполон, синът ни е още толкова малък! Съвсем малък…
Да, зная, скъпа. Именно затова съм донесъл толкова малко конче. Виж, той го хареса още от пръв поглед! — Кубик вече протягаше ръчички към новата играчка и се опитваше да каже нещо. Лицето на баща му светна от гордост. — Виж, отсега си личи, че като всеки истински джигит ще обича конете!
— Ох, вие, планинците, сте непоправими… Цял живот си оставате деца! Мечтаете само за коне и за битки! Защо не му донесе и една малка пушка? — опита Кити да се заяде, но тонът й я издаде, че не е сърдита.
— Не, Кити, пушка няма да му подаря.
— Много ще се радвам, ако спазиш думата си.
— Не, скъпа, не ме разбра. Не е редно аз да му подарявам пушка, защото ще обидя Искендер хан. Той вече е поръчал да му изработят една миниатюрна пушка, колкото детска играчка, специално за нашия син. Карим ми спомена, че скоро щяла да бъде готова.
— Аполон, за Бога, чуваш ли се какво говориш!
— Стига си се сърдила, скъпа. Та това е само играчка. — Обърна се към нея и й се усмихна обезоръжаващо. — Да не би да си недоволна от мен, след като знаеш, че и аз съм израснал в планините? — Той я погали по лицето.
— О, Аполон, за съвсем друго говорех…
— Страхуваш се, че няма да имат край убийствата?
Кити мълчаливо кимна.
— Е, когато се преместим във Франция, всичко ще се промени. Така че не се притеснявай излишно. Няма как скъпа, поне засега не бива да обиждаме Искендер хан.
— Аполон, мислиш ли, че някога ще успеем да се махнем от тук?
— Да, да, разбира се. Нали ти обещах, забрави ли?
Но сам не успя да си обясни защо при тези думи го жегна в гърдите някакво неясно, тревожно предчувствие.
Същата вечер, но много по-късно, след като те двамата приключиха с вечерята, а детето много преди това беше отнесено и приспано в малкото си дървено креватче, Аполон домъкна в спалнята пакетите с подаръците си за своята любима. Остави ги върху леглото. Кити, седнала на табуретката пред тоалетната си масичка, се обърна, сепната от внезапния шум.
Аполон, излегнат на възглавниците, посочи пакетите с щедър жест.
— Тук има няколко скромни подаръка за теб. Скромни, но от сърце. Дано не са вече демоде. Мога обаче да ти обещая, че когато заживеем във Франция, няма да носиш нищо демодирано.
Беше облякъл черна копринена риза, който още повече подчертаваше бронзовият му загар и златисторусата му коса, меко блестяща на фона на приглушената светлина на нощните лампи.