Отначало Кити хвърли само бегъл поглед върху донесеното от Аполон, но искрено изненадана, веднага затули с ръка уста, смаяна от разкрилото се пред разширените й очи богатство от багри.
— Аполон, как си посмял да награбиш всичко това! — ахна графинята. — Такива като теб трябва веднага да бъдат изпратени зад решетките!
— Нямаше опасност да ме арестуват, скъпа, защото проникнах в магазина в един през нощта — засмя се той.
Кити захвърли четката за коса и се обърна към него, въпросително повдигнала вежди.
— Скъпа моя, искам от сега да те предупредя, че няма никакъв смисъл да ми изнасяш лекции за добро поведение, защото вече е твърде късно. Освен това, няма за какво да ме упрекваш. За всичко това съм платил, и то доста щедро.
— С какво си платил? Със златото, заграбено от болшевиките?
— Всъщност това е златото на царска Русия, заграбено от болшевиките. Част от това злато някога е принадлежало на моите прадеди, князете от рода Кузин. Сега не си ли по-спокойна?
— О, не се притеснявай, въобще не възнамерявах да ти чета морал. Ти си свикнал толкова отдавна с твоя… Как да се изразя по-точно… С твоя доста екстравагантен начин на живот.
— Но умея да се справям с всякакви проблеми, скъпа! — По устните му плъзна закачлива усмивка.
— Да, в това вече неведнъж съм се убеждавала лично. Аполон се настани още по-удобно на възглавниците и продължи да се усмихва.
— Да, не мога да отрека, че винаги са ме вълнували възможностите да живея по-напрегнато. Всъщност не понасям скуката, сивотата, еднообразието.
Кити недоволно присви устни.
— Много добре зная докъде може да доведе този твой стремеж на всяка цена да търсиш разнообразие. Когато един мъж се стреми отчаяно да избяга от скуката, често се стига до опасни последици.
— Да не би да ревнуваш?
— Да! И то ужасно!
— Предполагам, че след като ти се държиш като примерна съпруга, сега очакваш и от мен да ти отвърна със същото?
— Не само че очаквам това от теб — процеди тя с неприкрито заплашителен тон, — но дори настоявам!
— Настояваш! О, това звучи сериозно. — Аполон звънко се засмя и се намести още по-удобно на леглото. Отдавна не се бе забавлявал така добре. — А защо да не изпробваш първо подаръците, които донесох за теб? След това, скъпа моя, ти обещавам, че ще бъда изцяло на твое разположение, за да обсъдим моята вярност и преданост.
Но тя, за разлика от него, изглеждаше напълно сериозна и дори леко разгневена.
— А какво ще стане — възрази тя с остър тон, — ако аз не желая да говорим за това?
Аполон разбра, че беше прекалил с шегите си. Веднага се надигна от леглото и се приближи до нея. Прегърна я ласкаво и я погледна право в очите.
— Моля те, мило мое момиче, първо искам да пробваш роклите, а после, щом толкова настояваш, ще забравим за нашия спор. Нямаш представа откога очаквам с нетърпение да те видя в някоя от роклите, които ти нося толкова отдалеч…
Князът се върна до леглото и грабна една от тъмнокафяв шифон и й я даде с думите:
— Ето, нека да започнем с тази.
След което отново се изтегна на леглото, загледан в нея, затаил дъх в очакване да започне отдавна замисленото представление.
Преди да смъкне от раменете си синята домашна роба, Кити усети как плъзнаха по гърба й познатите сладостни тръпки. Кожата й настръхна, въпреки че в камината гореше буен огън. Аполон изглеждаше толкова привлекателен в тази нехайна поза. Най-много я възбуждаше погледът, непреставащ нито за миг да попива всяка извивка на тялото й. Самият той бе смъкнал копринената си риза и сега лежеше гол до кръста. Тялото му, изваяно като древногръцка статуя, още повече я възбуждаше и притесняваше.
— Ако имаш нужда от помощ при преобличането, ела по-близо до мен, скъпа. Нали знаеш, че имам внушителен опит с всичките тези копчета, кукички и всякакви там закопчалки.
Гласът му беше топъл, мек като кадифе, макар че се долавяше леко предизвикателна нотка.
Кити взе роклята от леглото и започна да я облича. Малко се забави, докато я нагласи около кръста си. Наложи й се да се извърти няколко пъти наляво и надясно, за искрено забавление на съзерцаващия я Аполон. Нежната коприна се плъзгаше с едва чуто, възбуждащо шумолене по настръхналата й кожа. Графинята се зае с корсажа, обшит с фини мъниста. Като по чудо роклята й лепна чудесно, сякаш бе шита за нея. Силно вталената кройка особено добре подчертаваше великолепния й бюст — от възхищение очите на Аполон този път едва не изскочиха от орбитите си. Блещукането на мънистата хармонираше с мекото сияние на белите й, напълно разголени рамене и ръце. Тя вдигна само двете тънки презрамки и отново намести гърдите си. Малко оставаше немирните й зърна да изскочат от дълбоко изрязаното деколте. Допирът им до шифона, предизвика възбуждащ порив в гърдите й.