Аполон незабавно разпозна първите безпогрешни признаци на надигащата се в тялото му възбуда, затова избърза да я повика при себе си с леко подрезгавял глас:
— Ела по-близо, скъпа. Явно се налага да ти помогна при обличането. Макар че предпочитам да ти помагам в събличането…
Когато тя покорно пристъпи към него, той я завъртя, ръцете му жадно стиснаха бедрата й, но след секунди князът успя да се овладее и се зае с кукичките на гърба й, които сякаш нямаха край. Накрая, след уморена въздишка, Аполон пое ръката й в своята, за да я обърне с лице към себе си и се надигна от леглото да пооправи тънките презрамки на раменете й.
— Прекрасна си… — промълви той, докато трепкащите му длани бавно се спуснаха по раменете й. — Чудесен цвят има тази рокля. И така ти отива…
— Не помня откога не съм се чувствала толкова щастлива — прошепна Кити и се приближи към него, за да достигнат устните й неговите. Желаеше го, копнееше за него, за, ръцете му, за ласките му, но остана леко разочарована, защото веднага след първия мимолетен допир на устните им той отдръпна своите, а ръцете му нежно я отдалечиха. Сетне впи очи в нейните, потъмнели от нетърпение и промърмори дрезгаво:
— Почакай малко, защо да не изпробваш поне още една от роклите…
— Не, роклите могат да почакат — задъхано изрече графинята, вече предусещаща надигащото се у нея огнено желание. — Моля те, Аполон, не ме принуждавай да чакам…
Загорялата му мускулеста ръка се спусна от кръста й надолу по стегнатото бедро, за да надигне шумолящия шифон и да изчезне под него, търсейки копринената мекота на плътта й. Пръстите му скоро потънаха в пулсиращата й, готова за него мекота.
Всичко се завъртя пред замъглените й очи. Зовът на инстинкта, първичен като света, накара кръвта й да закипи тъй устремно, че в първите секунди той се изплаши да не припадне в ръцете му. Побърза да я стисне здраво в обятията й, но Кити не се свлече на пода, а се отпусна прималяла върху него. Князът веднага полегна по гръб върху очакващото ги легло и я притегли върху себе си, така, както беше облечена в балната рокля.
— Така ми се искаше да те видя в още една от роклите — още веднъж се опита Аполон да я убеди да изчакат.
Но пръстите му не се подчиниха дори на него, а продължиха да я галят, опипват, възбуждат с онази завидна ловкост, на която са способни единствено мъжете, на които е дадена тази рядка дарба да могат да ощастливяват жената до себе си дори само с няколко нежни докосвания. Дори само от гласа му, ласкав, галещ, леко пресипнал от страстта, кожата й настръхваше и това още повече я тласкаше към жадуваното пълно сливане. Другата му ръка пое брадичката й, за да притегли лицето й към своето. Целуна я така завладяващо, че тя само простена и жадно притисна устни към неговите, задъхана и потръпваща.
А той, докато Кити тръпнеше в очакване, чевръсто се зае да смъкне роклята й, искрено ядосан, че само преди минути бе закопчал по гърба й — при това най-грижливо и съвестно — същите тези безброй кукички, които сега му се налагаше отново да разкопчава.
Щом усети ръцете си освободени, Кити моментално ги спусна надолу в трескаво търсене на неговата мъжественост. Вече я бе усетила притисната към корема си. Но той я изпревари и отблъсна ръцете й. Сетне започна да я гали уверено навред, повдигайки нагоре полите на роклята й.
— Нека да опитаме този път така — предложи й той, без да престава да смъква роклята й. — Вдигни ръце!
Хипнотизирана, изпаднала в опияняващия транс на желанието, тя веднага се подчини, покорна като египетска робиня.
Роклята най-после бе изхлузена през главата й, след което Аполон, без да губи нито миг, се зае с бельото й. Тя усети докосванията му като разлят по кожата й сладък гъст мед, а дразненето от гърдите веднага се разнесе по цялата й пламнала снага. Вдигна клепачи и изумрудените й очи срещнаха пронизващите жълти пламъци, излъчвани от неговите, изпълнени с онези блестящи, подлудяващи златисти точици.
— О, Аполон… — едва успя да простене тя.
— Не сваляй очи от лицето ми — помоли я той и тя веднага се досети какво означаваше това. — Почакай още мъничко, мила моя, още съвсем малко…
Тя помръдна неспокойно и в един миг с крайчеца на окото си успя да зърне пулсиращата му, неимоверно набъбнала мъжественост, от което сърцето й затуптя още по-бясно.
Ръката му жадно се втурна под кръста й, за да смъкне долната й фуста. Слава Богу, под нея нямаше нищо! Само след секунди бедрата й вече се белееха, напълно оголени, подканващи, очакващи, мамещи, напълно достъпни за ласките му.