— Сега, Аполон, сега! — настойчиво зашептя Кити, цялата зачервена, дишаща на пресекулки, забързана да ускори върховния миг.
Ала той и този път не се подчини на импулсивното й желание. Вместо това я стисна яко в прегръдката си и започна пламенно да целува гърдите й. Само за няколко мига я отдалечи от устните си, за да огледа в захлас прелестната й голота.
— Чудесна си — замечтано промълви той, докато пръстите му обиколиха настръхналата й кожа около набъбналите зърна на гърдите й. — Сега ще ми признаеш ли, любов моя ненагледна, че винаги ще бъдеш моя, само моя?
В тона му се долавяше триумфална нотка, сякаш не бе руски княз, а всемогъщ султан от Ориента, зает с обучението на най-новата си наложница в многочисления си харем.
Изгаряща вълна я обля цялата. От устните й се изтръгна сподавен стон. Кити зарови пръсти в русата му коса и с все сила притисна главата му към голите си гърди. Косата му изпълни шепите й, плъзгайки се между сгърчените й пръсти като неуловим живак, докато тя притискаше лицето му към тръпнещата си плът. Аполон изви глава, за да се освободи и тя простена, като поразена от любов кошута, обсебена от непреодолим копнеж да се слее с обладаващия я елен. Зъбите му леко се впиха във втвърденото й зърно, захапаха го нежно, ала след малко, за неин ужас, отново се разтвориха, за да изрече той следващото си желание:
— Обещай ми, че ще бъдеш моя, моя завинаги!
До слуха му едвам достигна приглушения й, объркан шепот, като стенание на напълно обезумяло същество:
— Да, да, твоя, твоя съм, само твоя, твоя завинаги… Устните му отново се сключиха около зърното й и тя потръпна, сетне простена, а пръстите й се вкопчиха яростно в косите му. Ръцете му, тези немирници, се впуснаха надолу по нея, докато устните му, зъбите му, езикът му обиколиха целите й гърди, за да я докарат до нетърпима възбуда. Защо продължаваше да я измъчва? Не усещаше ли как тя цялата изтръпва при всяко негово докосване! Ръцете му се впиха между сгорещените й бедра, заопипваха корема й ниско долу, после слязоха още по-надолу и погалиха нежно окосменото й възвишение, едва прикрито под синия прозрачен тюл.
— По-мека си от коприна — разнежено прошепна той, но веднага млъкна, за да продължи да дразни гърдите й с езика си, докато в същото време ловките му пръсти не преставаха да предизвикват изгарящи вълни в слабините й.
Още съвсем малко й трябваше да загуби съзнание. Не й помогнаха нито хлиповете, нито стоновете. Нямаше къде да се скрие от опипващите му ръце, от възбуждащия допир на устата му, Накрая Кити, останала без дъх, го помоли пресипнало:
— Аполон, как може да си толкова безмилостен, толкова нечовешки жесток с мен?
— Сега искам да отидеш до камината и после да се върнеш обратно до леглото. Искам да те погледам, а после…
— Не!
— Моля те, скъпа, не искам нищо друго от теб, освен да направиш няколко стъпки. Моля те… — замоли я той с най-нежната интонация, на която бе способен. Ловките му ръце се увиха около бедрата й, докоснаха най-чувствената й точка и след като омаломощената, едва сдържаща страстта си графиня отново притвори очи, князът отдръпна ръка и още веднъж горещо я помоли:
— Моля те, скъпа….
Тя разбра, че той няма да се откаже от настояването си, затова безмълвно сведе глава.
А той, след като отново я завъртя, за да застане с гръб към него, леко я тупна отзад, сякаш да й даде начален тласък. С ленива походка Кити бавно пое към камината. Аполон мълчаливо си повтаряше наум, че не е сънувал дори да притежава някога по-очарователно създание. Приличаше му на нимфа, на някоя от онези ренесансови красавици, рисувани от старите майстори като олицетворение на пролетта. Дългата й златиста коса се стелеше на вълни по алабастровите рамене. Млада, ослепителна, опияняваща, разкошна…
— Боже мой, ти дори не подозираш колко си красива! — несдържано възкликна той.
Тя веднага се обърна към него, е пламнало лице и блестящи очи, с полуразтворени устни. Високите й гърди неспокойно се издигаха, раздвижвайки дългите й къдрици, щедро разсипани по раменете.
Онемелият княз продължаваше да я съзерцава, неспособен да откъсне очи от нея. А когато голата графиня най-после се доближи до него, за да се изтегне върху леглото и да го притегли безмълвно върху себе си, Аполон само прошепна с плътен, подкупващ глас:
— Искаш ли ме в себе си?
— Да, да, да… — простена тя, затвори плътно очи, заслепена от влудяващия повик на кръвта.
— Отвори си очите! Искам да ме гледаш, когато навлизам в теб, любима…
Дългите й извити мигли се вдигнаха, пърхащи като крилца на пеперуда, а когато Аполон най-после започна да прониква в нея, й прошепна: