— Почакай, скъпа моя, това още не е всичко.
Тя усети хладния допир на тройна перлена огърлица, която като по чудо обхвана съвсем плътно ханша й. Чу как той щракна миниатюрната позлатена закопчалка и долови гъделичкащите връхчета на пръстите му ниско долу по корема си. Ориенталската огърлица контрастираше странно с бялата й копринено нежна кожа. Аполон я погали веднъж, после още веднъж — от което младата жена съвсем настръхна — докато оправяше трите реда перли. По средата беше закрепен много едър изумруд, който Аполон постави върху най-деликатната част на тялото й. Един от пръстите му уж неволно се отклони от изумруда и докосна розовата й пъпка, от което Кити потръпна, но успя някак си да се овладее, като само простена страстно.
— Харесва ли ти? — запита я той.
— Да… не… Ох, съвсем се обърках! Исках да кажа, че не бива повече да ме дразниш…
— А защо не? — Ръката му повторно се насочи надолу и всичко пред очите й отново се замъгли.
— Не бива…
— Кажи ми какво усещаш, скъпа — тихо, но настоятелно я помоли той. — Искам да знам.
Съвсем бавно и предпазливо Аполон започна да спуска изумруда между бедрата й, без да откъсва очи от лицето й. После взе да го мърда нагоре-надолу, да го притиска все по-плътно с пръста си, докато тя не изпадна в сладостен екстаз. Погледът й окончателно се замъгли. Аполон продължаваше неуморно предизвикателната игра, решен, да я накара окончателно да обезумее. Тя повече не можеше да издържа. Изви се рязко в дъга, простена и крайниците й се разтрепериха.
— Така харесва ли ти? Искаш ли да го оставя вътре?
— Не — задъхано промълви Кити.
— Защо не?
— Не… да… и аз не знам вече какво искам и какво не! За Бога, Аполон, не ме питай, само побързай!
— А искаш ли да спра?
Кити само разтърси рамене, а той разбра, че няма да получи по-красноречив отговор.
Той продължи да я милва, нагоре, надолу, навътре, навън, пак навътре и настрани, навсякъде, докато тя се гърчеше и стенеше, изнемогваща от разтапящата я нега. Страстният му, приглушен от желание глас галеше слуха й така както южното слънце сгрява кожата.
— Мога да го оставя вътре, както правят в харемите в Ориента. Ще го усещаш как се мърда всеки път, когато разклащаш ханша си. И тогава се постига чудодеен ефект — при всяко потрепване на тялото ти ще се възбуждаш, ще бъдеш готова да ме приемеш. Ще го чувстваш дори и когато ходиш, когато сядаш на стола си на вечеря. А също и когато просто се навеждаш, за да обуеш обувките си или за да вземеш някоя рокля от гардероба.
Гласът затихна до сладострастен шепот около ушите й така, както мъглата се стели плавно около планинските урви.
— Да, може би тогава ще се наложи винаги да съм близо до теб, да съм ти под ръка, за да те задоволявам… Дори можеш само да си лежиш в леглото и да ме викаш, когато повече не можеш да издържаш на изкушението. Да ти го оставя ли поне за един или два дни?
Но тя не се съгласи. Все още поне малка част от разума й не беше напълно замъглена от изгарящия я копнеж по него. Той и без това можеше вече да прави с нея всичко, което пожелаеше. С такъв опитен любовник Кити не се нуждаеше от допълнителни стимули. Освен това не искаше все пак да се превърне в пълна робиня на страстите му.
— Не, не го искам, моля те, извади го! — извика тя, опитвайки се да заглуши бученето на кръвта в ушите си.
Той се усмихна многозначително, докато съзерцаваше замечтано изгарящата от страст гола графиня, обсипана със скъпоценности.
— Ами ако настоявам да се съгласиш? Ще видиш, че ще ти хареса. Предварително го знам.
За миг Кити се подвоуми. В еротичните тънкости тя изобщо не можеше да му съперничи.
— Защо си сигурен, че ще ми се понрави?
— Защото вече съм преживял нещо подобно, скъпа.
Шестото чувство й подсказа, че тя не е първата, с която той си прави този експеримент.
Веднага се подразни от това неочаквано разкритие и заговори по-категорично отпреди:
— В такъв случай за нищо на света не желая да…
Но ръката му я хвана за рамото, а от другата ръка два пръста се намърдаха там, където досега имаше само един. Последните й думи заглъхнаха в сподавен, сладостен стон.
— Когато отново бъдем в тази поза, аз ще мога да правя с теб каквото си пожелая, скъпа. И ти го знаеш, и аз го знам. Защото твоето прелестно тяло е ненаситно. Нали не се заблуждавам?
— Не е вярно — упорито тръсна глава Кити.
— Така ли? — ласкаво прошепна той, после бавно се присви и сведе глава, за да притисне устни към едното от зърната й.
Отново загубила ума и дума, изтерзаната графиня само отметна глава и сломено изрече: