— Да… да… моля те, Аполон, не ме мъчи повече!
Той знаеше, че тя наистина повече не може да чака. Прекалено много й се бе насъбрало, затова й позволи да свърши преди него. Кити кръстоса ръце върху голите си гърди.
— Обожавам те, любов моя — повтаряше той в захлас, докато я галеше все по-забързано и по-настойчиво. А тя, почти примряла в ръцете му, се опиваше все повече и повече от вълшебните пръсти, от горещите му устни, от това подлудяващо „Обожавам те, любов моя“, което ехтеше в ушите й.
Кити се върна към реалността доста по-късно, останала без дъх от прекомерна наслада, в ръцете на мъжа, който пръв бе разкрепостил нейната чувственост, който бе способен само с няколко докосвания да я изведе до върха на екстаза.
Но още не бе дошъл на себе си, когато чу как изщрака закопчалката на огърлицата, как перлите престанаха да галят корема й, как изумрудът бе измъкнат от тялото й. После усети едно кораво мъжко тяло да се настанява върху нейното. Топлите му бедра се вмъкнаха между нейните, нещо твърдо проникна в мекотата й, за да започне да я изпълва отначало полека, а после все по-бързо и по-бързо и по-бързо, а тя разтвори ръце, за да посрещне мъжа, който я правеше толкова неизказано щастлива…
По-късно, освободена от всичките бижута, с които Аполон бе накичил тялото й, Кити още лежеше на гърдите му, доволна, макар и изтощена.
— Знаеш ли, скъпи, по едно време ме изплаши, когато започна да ме галиш с онзи изумруд… — Ръката й гальовно се плъзна по корема му. — Но съм в такова състояние, че бях готова да сторя всичко, само и само да останеш при мен.
— Същото изпитвам и аз, скъпа моя, и то не само понякога, а всеки ден. Достатъчно е само да ме погледнеш и започвам да те желая. — Тя пак помръдна и косите й погъделичкаха врата му. — Нямаш представа колко пъти съм се ядосвал, че не можем да се отървем от прислужниците, които постоянно ни се мотаят из краката!
— Странно, защото винаги изглеждаш така, сякаш превъзходно се владееш! — учуди се Кити.
На лицето й отново се появи онова детинско изражение, което той толкова много харесваше. В такива мигове му идеше да я захапе по прелестно отпуснатата й долна устна, налята като зрял плод, който само чака да бъде откъснат. Така стана и сега, затова повика на помощ последните остатъци от волята си, за да извърти погледа си настрани. Вече нямаше капка съмнение — тя бе най-прекрасната жена от всички, с които някога съдбата го бе срещала.
— Тъкмо обратното е вярно, скъпа моя! На мен ми стига само да ме погледнеш предизвикателно и аз цял се размеквам по теб, независимо дали около нас има, или няма други хора. На няколко пъти вече ми се случи ти просто да влезеш в стаята, в която разговарям с някого. Аз моментално се възбуждам и се налага да кръстосам крак върху крак, за да не се чувствам неудобно. Ти успя окончателно да ме покориш, да ме превърнеш в твой роб! Така че няма защо да се оплакваш, че аз съм те превърнал в своя робиня…
Кити обаче бе впечатлена от казаното от Аполон.
— Следващия път ще гледам да не забравя и да проверя дали не си измисляш небивалици!
— Моля те, не го прави, скъпа! Така само ще ме изложиш пред гостите! Представяш ли си в какво конфузно положение ще изпадна?
Кити звънко се засмя.
— Много ми е приятно да зная, че притежавам такава вълшебна власт над теб.
— О, знаех си, че не биваше да го споделям с теб! Така ще можеш да ме изнудваш всеки път, когато пожелаеш!
Кити още повече се разсмя, след което пак се притисна плътно към него.
— Следващия път, когато поканим гости у дома, нарочно ще те издебна точно когато си се разположил удобно в креслото, за да те попитам: „Аполон, ще ми долееш ли малко шампанско?“
— А пък аз ще ти отговоря: „Мадам, за това си имаме предостатъчно слуги!“
— Тогава ще измисля нещо друго. Например ще ти предложа да станеш и да отидем до вратата, за да посрещнем някой от новодошлите. Нали ще ме държиш под ръка, както е прието според етиката?
— Ах, ти, малка хитруша! Ако ми погодиш този номер, при това точно когато съм възбуден, можеш да бъдеш сигурна, че независимо от броя, от ранга и от реакцията на гостите веднага ще те грабна на ръце и ще те понеса нагоре по стъпалата, право към спалнята, пък после каквото ще да става!
— Да не си посмял! — извика Кити.
— О, ще го направя и окото ми няма да мигне! — Аполон се засмя безгрижно. — Щом вече си предупредена, нямаш право да се оплакваш.
Тя сведе кокетно дългите си мигли и гальовно плъзна голото си краче покрай неговия крак.
— Вероятно ще е много забавно някой път нарочно да те предизвикам, за да видя как ще се криеш от гостите в някой ъгъл на салона, за да прикриеш прекалено възбудената си мъжественост. Какво ще кажат родителите ти, ако те видят в такова състояние в апартамента им в Париж?