Аполон смутено се разсмя и Кити веднага усети как тялото му отново започна да се възбужда.
— Предполагам, че баща ми ще се усмихне и ще заяви, че това е великолепен повод за още една наздравица, а майка ми ще продължи със разговора си на светски теми, все едно нищо особено не се е случило. Ако пък сред гостите се намери някой толкова невъзпитан, че да се опита да привлече вниманието на компанията върху моето състояние, майка му само ще вдигне рамене равнодушно и ще му обясни, че момчетата винаги са непредсказуеми… също като баща ми на младини. Разбираш ли, няма да има никакви опасни последици — чаровно се усмихна Аполон.
Той си припомни, че има още от подаръците, които не й бе показал, затова измъкна останалите неща изпод леглото и ги остави пред нея с думите:
— Скъпа, ти така ме увлече в приказки, че забравих да ти покажа останалите подаръци.
Пред смаяния поглед на Кити се появиха още три рокли и две домашни роби. От последния пакет Аполон измъкна великолепен пеньоар от черна китайска коприна с бродерии със сребристи конци, много изящен и елегантен.
— Господи, колко е красив този пеньоар! — възкликна графинята. — Очевидно все още се намират тук-там изящни дрехи въпреки че заради тази проклета революция модата пострада толкова много…
— Карим ми спомена, че съпругите и любовниците на болшевишките комисари изкупували с настървение дрехи, заграбени от червеноармейците от гардеробите в домовете на дворяните и богаташите.
— А тези бижута… — Кити протегна ръка и погали перлената огърлица с изумруда, колието, пръстените, обсипани с диаманти, рубини и сапфири, които Аполон беше разпилял по цялото легло. — Аполон, това е прекалено много за мен. Не го заслужавам. Пък и къде ще ги нося всичките тези бижута?
— Не се притеснявай. Искам да имаш от всичко, което може да се купи с пари, макар че понякога за хубавите бижута са нужни ужасно много пари. А когато най-после заминем за Франция, ще мога да ти купя още повече.
Кити наведе глава, но продължи да гали с пръсти скъпите бижута.
Тя за дълго остана така, мълчалива и замислена. Накрая Аполон се разтревожи, приближи се към нея и обърна лицето й към своето. На светлината от камината по лицето й проблеснаха сълзи. Тя веднага понечи да ги избърше, но не успя да ги скрие от проницателния му поглед.
— Скъпа, какво те измъчва толкова? Да не би аз да съм те засегнал с някоя лекомислена шега или забележка? — Аполон се приближи и я изгледа втренчено. — Мила моя, ако те тревожат съмненията дали ще ти бъда докрай верен и предан, не си губи времето за подобни глупости. Преди малко само се пошегувах. Не разбираш ли, че откакто се влюбих в теб, вече изобщо не забелязвам другите жени около себе си? Можеш да разчиташ на думата ми!
— Не е това — отчаяно поклати глава младата жена и вдигна ръка, за да избърше сълзите си.
— Какво тогава те измъчва, скъпа? — нежно попита Аполон, отмести с ръка кесията с бижута и я притегли към себе си. Повдигна я с лекота, все едно че беше малко момиче, и я настани в скута си, както бе седнал с кръстосани крака върху леглото. Прегърна я, а ръцете му утешително я загалиха по гърба. — Моля те, не плачи. Не исках да те обиждам.
— Не, ти не си ме обидил.
— Тогава защо са тези сълзи?
Кити го погледна в очите.
— Само те моля да не ми се присмиваш. Внезапно си припомних, че за всичките онези години, през които живеех с Пьотр, той нито веднъж нищо не ми подари дори един пръстен!
Аполон отлично познаваше характера на Пьотр и затова никак не се изненада от думите й, но въпреки това нещо неясно и тревожно продължи да гложди душата му. Не можеше да повярва, че това е единствената причина за сълзите на Кити.
— Нима плачеш само заради спомена за живота си с Пьотр? — недоверчиво попита той, като в същото време изпита неясна ревност към законния й съпруг.
— Не, не, сега съм много щастлива с теб, скъпи — побърза да го увери Кити.
— Тогава защо са тези сълзи?
— Това са сълзи на щастие, глупчо! — усмихна се тя.
Аполон остана с отворена уста и широко разтворени очи. Въпреки богатия си опит с жените, такова преживяване му се случваше за пръв път.
— Аха… значи това било… — замислено промърмори князът, все още озадачен от странното й поведение. — Наистина ли си щастлива с мен или само се преструваш?
— Наистина, скъпи. Никога не съм била така щастлива!
— И всичките тези тоалети и бижута ти харесват?
— Да. Много ми харесват.
— Тогава, скъпа моя — продължи той, възвърнал обичайния си леко шеговит тон, — в най-скоро време трябва да потегля на нова търговска експедиция, за да попълня гардероба ти!