— Да не си посмял! — извика тя и посегна да го удари на шега.
Но той, както винаги по-ловък от нея, светкавично се претърколи върху леглото, за да бъде по-надалеч от яростно свитите й юмручета. Като всички мъже, и Аполон не обичаше да гледа как някоя жена плаче неутешимо, особено когато поводът се крие в миналото, което той бе безсилен да промени. Предпочиташе неговата Кити да бъде весела и жизнерадостна, затова веднага вдигна ръце покорно и промълви с престорено умолителна интонация:
— Мадам, тук вие сте господарката. Аз съм само един смирен ваш роб. Съдбата ме е наказала да търпя до края на живота си моята свадлива и сприхава жена.
— Свадлива ли? Аз ли съм свадлива и сприхава? Ти си ужасен… — Тя не довърши думите си, защото се хвърли към него, но с това само го улесни да я обгърне с яките си ръце и да я повали по гръб. После, без да престава да изрежда най-лошите черти от характера й, Аполон се стовари върху нея с цялата си тежест и бедрата им се вплетоха тъй плътно, че тя само успя да изохка от повторно надигналото се в нея пламенно желание.
Тя го погледна в очите и отново видя блестящите им златни точици.
— Както ви казах, мадам — ласкаво промърмори Аполон, докато ръцете му галеха гърдите й, — аз съм ваш покорен роб, готов да изпълни всяко ваше желание…
Независимо дали бе неин роб или господар, Аполон повече не взе участие във въоръжените походи на местните джигити. Започна лютата кавказка зима. Ледени виелици вилнееха из тесните проходи, оголваха преспите от високите хребети, затрупваха долините. Невъзможно беше да се пътува в такова ужасно време. Долината Дарго дремеше, скрита под дебел сняг. Само понякога някой странник от съседните земи нарушаваше покоя на обитателите й. Най-тревожни вести пристигаха от съседна Грузия — единствената държава в Задкавказието, останала засега извън границите на болшевишка Русия. Макар че Съветите бяха подписали договор, признаващ нейната независимост, руснаците дори не криеха намерението си да я завземат.
Падането на Армения през декември трябваше да послужи като сериозно предупреждение за грузинците, но политиците в Тифлис наричан днес Тбилиси бяха изпаднали в необяснима летаргия, затова предните отряди на Червената армия използваха дребни, дори незначителни поводи, за да нарушават договора. Зад авангарда на болшевиките напредваше Единадесета армия, чийто щаб бе получил заповед от Москва да окупира цяла Грузия. За по-малко от месец военни действия и последната задкавказка държава загуби своята независимост, за да бъде погълната от новообразувания Съюз на съветските социалистически републики.
На двадесет и пети февруари 1921 година, в същия ден, когато първият външен министър на Грузия — Ченкели — връчи в Париж акредитивните си писма на президента на Франция, след отчаяни усилия да защитят родината си стотици грузински войници намериха смъртта си сред заснеженото бойно поле. В същия ден предните отряди на Червената армия нахлуха в Тбилиси. Командващият Единадесета армия Серго Орджоникидзе веднага изпрати възторжена телеграма до Ленин в Москва: „Червеното знаме на революцията вече се развява и в Тифлис. Да живее Съветска Грузия!“
Глава 18
През последната седмица от март малкият Кубик се разболя много тежко.
Аполон и Кити се редуваха край креватчето на детето три дни и три нощи. Детето непрекъснато се унасяше в сън, което още повече тревожеше родителите му. Кубик се успокояваше, когато в ръчичката си стискаше палеца на майка си, но това не позволяваше на Кити да се отдалечи дори за минута от креватчето на сина си. Слугите в кухнята приготвяха за детето пресни сокове и какви ли не чайове, за да облекчат болките в гърлото му. На четвъртия ден от началото на треската дишането му съвсем се затрудни. Кубик едвам си поемаше дъх, а личицето му цялото посиняваше от недостига на въздух. Кити изпадна в паника, Аполон безпомощно кръстосваше из спалнята и яростно стискаше юмруци. Не успя да им помогне нито един от местните лечители, нито някой от по-опитните сред възрастните жители в долината. Князът се съмняваше, че Кубик е болен от дифтерит, но не можеше да бъде сигурен, което още повече го изваждаше от релси, защото знаеше, че тази болест е смъртоносна.
На петата сутрин, изплашен, че ще загубят детето, Аполон не издържа и отчаяно извика:
— Този ужас повече не може да продължава! Отивам до Шура да потърся лекар.
— Моля те, Аполон, изпрати някой друг! — помоли го Кити. — Не отивай сам! Откакто червените превзеха Грузия, вече не е безопасно да се движиш по пътищата. Нали болшевиките разстрелват всички бели офицери, попаднали в плен? Моля те, Аполон, в Шура много хора те познават и ще се намери някой предател, който да съобщи за теб на комисарите!