— Стой! — извика водачът на тройката, едър брадат мужик, нахлупил над челото си шапка-будъоновка. — Документите за проверка!
За части от секундата през мозъка на Аполон трескаво пробягнаха няколко възможности за спасение, но той бързо реши, че ще е напълно безсмислено да се опита да ги убеди, че е само един баща, загрижен за съдбата на болното си дете, че е дошъл тук да потърси лекар за сина си. Отлично знаеше, че доводите, основани на човечността, няма да омилостивят червеноармейците.
— Няма спасение от тези проклетници — задъхано прошепна Аполон, обърна се към Карим и го изгледа многозначително. Двамата отдавна се бяха научили да се разбират без думи. Карим веднага вдигна нагайката, шибна яростно задницата на коня на лекаря, а после пришпори с все сила своя кон.
— Бягай, Карим! — извика Аполон зад гърба му.
С чевръсто движение, каквото може да постигне само мъж, който е прекарал повече време яздейки на седлото, отколкото крачейки по земята, Карим сграбчи поводите на коня на лекаря и натисна стремената, след което двата коня изчезнаха като вихрушка в тъмната уличка, след която се белееше заснеженото поле.
Аполон се обърна с лице към противниците си, готов за схватка на живот и смърт.
Само за три секунди измъкна двата маузера от кобурите на колана си и едновременно натисна спусъците им. Отекнаха оглушителни изстрели. Отвред се разлаяха селски кучета. За нещастие скоро патроните му свършиха. Аполон беше принуден да се спасява със сабя в ръка. Въртеше я ожесточено, във всички посоки, яростно съсичаше ръце и лица, но беше безпомощен пред превъзхождащия го противник. Един от червеноармейците едва успя да го събори от седлото с удар в тила с тъпата страна на сабята си. Но дори паднал в снега, Аполон продължаваше да се съпротивлява, да се мята в отчаяни усилия да се откопчи от мъжете, които се бяха нахвърлили върху него. Побеснелите войници не пропуснаха да му отмъстят, след като го тикнаха в килията, и едва не го пребиха с прикладите на винтовките си. Вече нямаше дори помен от разкошната златиста коса на княза — цялата бе зацапана със засъхнала кръв и кал, докато той стенеше, проснат в безсъзнание върху тесния нар.
Докато Аполон Кузин стенеше в затворническата килия, новоназначеният болшевишки комисар спореше ожесточено с помощниците си как да го ликвидират — дали с обичайния куршум в тила, или пък да го удостоят с честта да увисне на бесилката. В ранните години на съветската власт все още не бе установена строга йерархия между отделните звена на управлението и навсякъде цареше невъобразим хаос. По причини, които надали самият комисар би могъл да обясни, по едно време той се сети, че все пак съществуват по-висши инстанции над него и за да не пострада от гнева на началството, той реши да доложи за залавянето на пленника. Телеграфира в Тифлис, че е арестувал висш офицер от Бялата армия и в отговор незабавно получи строго нареждане:
СПРЕТЕ ЕКЗЕКУЦИЯТА СТОП ПОВТАРЯМ СТОП СПРЕТЕ ЕКЗЕКУЦИЯТА НА КАПИТАН КУЗИН СТОП ВЕДНАГА ГО ДОВЕДЕТЕ В ТИФЛИС СТОП
В първия миг комисарят от гарнизона в Шура остана озадачен — не очакваше началниците му да проявят такава загриженост за пленника. Но след кратък размисъл всичко се изясни — в Тифлис искаха публична екзекуция, с колкото бе възможно повече шум, за да сплашат местното население и особено непокорните дагестанци. Какъв по-удобен повод от смъртното наказание на прославен офицер от Бялата армия, който на всичкото отгоре не само бе представител на висшето дворянство, като най-младия от князете Кузин, но и бе пряк потомък на Искендер хан, дълбоко почитания вожд на дагестанските мюсюлмани. Болшевиките не можеха да преглътнат лесно упоритото нежелание на волните орли от дагестанските планини да приемат диктата на Москва. Така че трябваше да им се даде един полезен урок, с който да стане ясно на всеки кой е господарят в земите на север и на юг от Кавказ.
За комисаря на гарнизона в Шура нямаше друг изход, освен веднага да се подчини на заповедта, издадена от щаба на Единадесета армия. На следващия ден многочислен, въоръжен до зъби червеноармейски екскорт откара изпадналия в безсъзнание капитан Аполон Кузин към затвора в Тифлис.
Кити едва не припадна, когато Карим се завърна в долината сам, без Аполон. Той напразно, неловко мачкайки калпака си, се опитваше да й обясни, че положението е било безизходно, че дори той, най-верният телохранител в цял Кавказ, нищо не е могъл да стори, за да спаси младия княз. Спомена й, че вече е изпратил най-добрите джигити от аула по пътя към Шура, за да се опитат да освободят Сокола. Призна й също, че никога в живота си не се е чувствал така отчайващо раздвоен — дали да обърне коня назад, за да спаси своя млад господар, или да препусне, напред с лекаря, за да спаси живота на Кубик. Решаващо се оказало дълбоко вкорененото у него чувство за подчинение — нали князът му бе заповядал да препуска, без да поглежда назад…