Междувременно благодарение на денонощните грижи на лекаря, малкият Кубик започна постепенно да се възстановява. Но съвсем не можеше да се каже същото за майка му. Кити дори не се усмихна, въпреки че състоянието на сина й се подобряваше с всеки изминат ден. Отчаяна, графинята, изпаднала в мрачен унес, само си повтаряше меланхолично, че животът на нейния обожаван Аполон е прекалено висока цена дори и за такава благородна цел, каквато бе изцелението на техния първороден син.
Два дни след залавянето на Аполон, след като едва не умори под себе си три коня при смените в попътните страноприемници, изтощеният Сахин се добра до Поти и веднага изпрати от местната телеграфна станция телеграма до един от замъците в околностите на Париж. Текстът бе пределно лаконичен и загадъчен:
СОКОЛЪТ Е В КЛЕТКАТА!
Но тези, за които бе предназначено шифрованото донесение, веднага разбраха за какво става дума. Незабавно се задейства сложна верига от събития, като повечето от участниците дори не подозираха за какво става дума. Намесиха се доста влиятелни личности, припомниха се стари връзки и познанства, неподдържани от години. Внушителни суми в злато на бърза ръка смениха по няколко пъти собствениците си. Но най-учудваща бе промяната в предпочитанията на една чаровна куртизанка от най-елитните развлекателни заведения в Кримския полуостров — въпреки че само преди един ден тя бе отхвърлила с погнуса похотливите стремежи на един високопоставен болшевишки комисар, на следващата вечер тя сама го потърси във вилата му в околностите на Ялта, за да му предложи компанията си. Разбира се, тя дума не обели относно невероятно тлъстия аванс в злато, който бе получила по обед, за да преодолее отвращението си и да прояви милост спрямо домогванията на комисаря към нейната разкошна плът и към префинените й сексуални умения, за които биха могли да й завиждат дори жриците на любовта, възпети в прочутата Кама Сутра. Кримската куртизанка въобще не се досещаше, че единствената причина, за да се сдобие с това щедро дарение съвсем не бяха нейните способности в кревата, а изключително важният пост, който заемаше този недодялан любител на сладострастни изживявания — върховен комисар на Грузинската ЧеКа в Тифлис.
По това време Аполон — като усурийски тигър в стоманена клетка — кръстосваше с яростни крачки тясната си килия във влажното подземие на затвора Метеки в центъра на Тифлис, очаквайки завръщането на този толкова важен комисар от курорта Ялта. Князът дори не подозираше, че датата на неговата екзекуция зависи от непредвидимите капризи на съдбата, по-точно от еротичните увлечения на същия този върховен комисар на Грузинската ЧеКа, който напоследък бе обзет от луда страст по новата си метреса.
Аполон не можеше да си обясни защо толкова дълго отлагат изпълнението на присъдата, макар че въобще не можеше дори дума да става за съд и присъда — нещо съвсем обичайно в тези времена на въпиющ произвол. Той посрещаше всяко следващо утро с мрачното убеждение, че може би това е последната му сутрин, въпреки че в мрачното подземие не проникваше нито един слънчев лъч. Но поне едно знаеше със сигурност — Искендер хан няма да се примири и ще стори всичко, което е по силите на простосмъртните, за да го освободи от затвора.
Преместването му от Шура до Тифлис беше попарило надеждите за бързо и лесно измъкване от капана, в който бе попаднал така лекомислено. Този път болшевиките бяха надминали себе си — извънредните мерки около охраната му бяха толкова сериозни, така че всеки опит за освобождаването на княз Кузин по време на преместването му беше равностоен на самоубийство. Непосредствено след локомотива те бяха прикачили специално укрепен вагон, взет от един от бронираните влакове на Червената армия. В него пътуваха само Аполон и многочислената му охрана. Останалите вагони бяха натъпкани с въоръжени до зъби чекисти, със заредени за стрелба картечници и винтовки. Предвиждаше се при евентуално нападение от страна на дагестанските джигити вагоните веднага да бъдат откачени и напред, с пълна скорост, да продължи само локомотивът и бронираният вагон с единствения арестант в него.
По чисто стечение на обстоятелствата в същия ден, в който Аполон бе принуден под толкова строга охрана да потегли за Тифлис, Леда изчезна от конюшнята на болшевишкия комисар в Шура.
— Онзи червей не заслужава тази великолепна кобила! — ядосано мърмореше мургавият дагестанец, докато теглеше поводите на Леда след своя кон по тясната планинска пътека, водеща към долината Дарго. — Та тя ще го хвърли от гърба си още преди плужекът му с плужек да се е докопал до седлото й!