По челото му се стичаше студена пот. Отлично знаеше какъв ужас му предстои да изтърпи за няколко мига, докато крещи неистово, преди да изпадне в несвяст от непоносимите болки. Но не по-малко ужасно бе да усети миризмата на собствената си обгоряла плът. Отметна глава назад в безсилен опит да събере последните остатъци от силите си, за да не прехапе до кръв езика си, докато се бори да не закрещи с пълен глас. Пръстите му се вкопчиха отчаяно до посиняване в дръжките на грубия дървен стол, осеян със засъхнали, тъмночервени петна кръв.
— Скоро ще увиснеш на бесилото, тъй че няма какво толкоз да му мислиш — равнодушно промърмори инквизиторът и посегна към чугунения прът.
Късно през нощта, когато започнаха поне малко да затихват болките от тазвечершния „разпит“, някакво подобие на усмивка изплува на устните на Аполон. Най-после той бе успял да изтръгне първите три думи от устата на изверга.
Кити разкри с цели два дни закъснение, че Карим е изчезнал от долината Дарго заедно с най-смелите джигити. Веднага се завтече към сарая на Искендер хан и завика още от прага:
— Искам и аз да замина за Тифлис!
— Ех, ти… Понякога си толкова мило момиче, но когато се разгневиш, ставаш по-опасна и от дива котка — спокойно й отвърна престарелият вожд, след което промърмори нещо като извинение пред мъжете, насядали по турски на килима пред него.
Но Кити продължи да вика, без да се съобразява нито за миг със строгия мюсюлмански ритуал:
— Няма да остана тук, така да знаеш! Не мога да седя тук със скръстени ръце и да чакам да го окачат на бесилото! Още сега ще се махна от тук!
Крясъкът й отекна в просторното помещение тъй силно, че насядалите мъже се стреснаха и учудено се заозъртаха, невярващи на ушите си. Никоя жена нямаше право да крещи така пред някой мъж, камо ли пред самия хан… О, това бе нечувано кощунство!
Единствено вождът не загуби самообладание. Старецът властно махна с ръка към гостите си да го оставят сам с разбеснялата се рускиня, а сетне й даде знак да се настани на килима пред ниската масичка за чай.
— Прекалено опасно е за теб да пътуваш на юг, където царят размирици — заговори той, когато тя, за да не се строполи на пода, за миг се облегна на стената, хлипаща неудържимо, с подкосени колене. — Там сега не е за жени!
— Да не си посмял да ме спреш! — изрева тя, внезапно събрала сили. — Не ме интересува дали е опасно или не, дали е за жени, или за мъже…
— Младия сокол няма да остане доволен, ако узнае, че съм те пуснал да заминеш за Тифлис — продължи да й обяснява ханът.
Колкото и да не й се искаше, длъжна бе да признае поне пред себе си, че Искендер хан беше напълно прав в преценката си. Но последните му думи, вместо да я успокоят, предизвикаха у нея такъв истеричен пристъп, какъвто самата тя не помнеше някога да бе преживявала. Размахваше ръце като обезумяла и крещеше неистово, че й е дошло до гуша от празноглавото мъжко самохвалство, че няма да може да преживее гибелта на своя любим, че детето им ще остане за цял живот сираче, ако не й бъде позволено да се опита някак си да облекчи участта на Аполон. Гостите на хана, запътили се към двата странични изхода, останаха като поразени от мълния при вида на сцената. Лицето й, по-бледо от платно, напомняше жестоките маски на безмилостните фурии от древногръцките трагедии.
— Никак не ме е грижа! Нито за теб, нито за проклетите ви мохамедански обичаи!
— Съжалявам, ужасно съжалявам, че чухте тези скверни слова — веднага се извини Искендер хан на гостите си. — Но избраницата на Ас-Сакр Ас-Сагир е много разстроена. Наистина много й се насъбра напоследък… Беше отвлечена от един генерал на червените, после моят правнук я измъкна от леговището на неверниците и я доведе тук, но след това дойде раждането на моя праправнук, много тежко и рисковано, без ничия помощ, после детето се разболя и едва не умря. За да доведе лекар, Ас-Сакр Ас-Сагир напусна долината, с риск за живота си, но за зла участ враговете го заловиха. Така че никак не е чудно защо сега тя не е на себе си.
Ханът властно плесна с ръце и веднага дотърчаха неколцина слуги, за да изведат от помещението разплаканата графиня. След това Искендер махна към мъжете да се върнат при него.
— А сега да продължим с нашия разговор. Али, ти ще трябва да провериш дали са безопасни улиците между „Красилная“ и „Бебутовская“, при това точно сутринта на дванадесети април! Ширез ще има грижата за колите.
Щом заговори за плана, посветен на спасението на любимия му правнук, старият хан веднага забрави за Кити.