— Не, графиньо, това може да се окаже грешен ход — поправи я професорът, след което й разказа за печалните си преживелици.
Новоизлюпените властници в столицата на Грузия често го викали като диригент на местния оркестър по най-различни тържествени поводи или просто като музикант на нощни пиршества. Професорът с негодувание сподели с Кити възмущението си от просташките обноски и пълната липса на музикален вкус у новите господари. Но той бил принуден да приема всяка тяхна заповед не само защото се опасявал за живота си, но и защото напоследък бил лишен от всякакви други средства за препитание — приходите от уроци по музика рязко секнали. След кратък размисъл интелигентният мъж предложи на Кити по-безопасен вариант — полковник Измайлович, комендант на Тифлис, искал да покани много гости, за да отпразнува преместването си в огромната вила, конфискувана от царския губернатор на Грузия и ремонтирана основно според капризите на болшевишкия комисар. На приема щял да присъства и началникът на охраната на затвора Метеки. Самият професор Пашков бил длъжен да се яви и да дирижира оркестъра, който щял да забавлява гостите на комисаря през цялата вечер. Според професора най-удобно било да вземе Кити със себе си като цигуларка в оркестъра.
Още на следващия ден Кити и съпругата на професора купиха за Кити прилична рокля и обувки, за които заплатиха с малкия пръстен със сапфирите, който й бе подарил Аполон. После оставиха малкия Кубик на грижите на Клавдия Пашкова, а професорът и Кити грабнаха музикалните инструменти и поеха към резиденцията на полковник Измайлович.
— Още не мога да си обясня защо ти позволявам да се замесваш в такава безумна авантюра — уморено въздъхна професорът и изтри потта от челото си, докато подреждаше нотите за членовете на оркестъра. — Все още не е късно да се откажеш от твоя налудничав план, Кити — плахо добави той и смръщи вежди.
Кити, която тъкмо се бе заела с отварянето на калъфа на цигулката и с настройката на инструмента, се спря, вдигна глава и го погледна в очите.
— Искам само да ми покажеш кой точно е началникът на охраната на затвора — тихо му обясни тя. Опита се да се усмихне, но бледото й лице издаде спотаената в гърдите й тревога. — Нямам друг изход, освен да опитам всичко възможно, за да го спася, защото не мога да живея без него. Няма да си простя, ако пропусна дори и най-незначителната възможност да му помогна.
Професор Пашков въздъхна примирено.
— Да-а, разбирам, че нямаш намерение да се откажеш от плана си. Тогава не ми остава нищо друго, освен да призова Божията милост. А сега за началника на охраната… Той е висок, мургав мъж, със засукани мустаци. Ще ти го покажа с кимване веднага щом се появи в салона.
— Аз не разчитам само на Божията милост, защото нося бижута за половин милион рубли — обясни му Кити.
Оказа се, че не бе необходимо професорът да посочва на Кити кой от гостите е началникът на охраната на затвора Метеки. Още щом се появи на прага на салона, генерал Черкасов се взря с широко разтворени очи в новата цигуларка, облечена в ефирна тъмносиня вечерна рокля, великолепно контрастираща с русите й коси, стелещи се на дълги къдрици над удивително белите й рамене. Той не помнеше друг път да е виждал такава ослепителна красавица. Остана като вцепенен за няколко секунди до вратата, след което закрачи към ниския подиум с онази безцеремонност, на която са способни само военните. Поклони се пред Кити и се усмихна любезно:
— Мадмоазел, никога през живота си не бях очаквал, че съдбата ще ме удостои с честта да се запозная с толкова красива жена като вас — След което чукна токове и сведе чело, по маниера на офицерите от старата царска армия. — Много ще бъда поласкан, ако приемете поканата ми да се присъедините към нашата маса след края на музикалните изпълнения.
В огромните очи на Кити, прекрасни като кристално чисти изумруди, веднага се изписа уплаха и изненада. От този поглед гърлото на началника на затворническата охрана съвсем пресъхна, особено когато гъстите й мигли неспокойно затрепкаха. Никой досега не помнеше генерал Черкасов така да губи дар слово, защото беше добре известен сред своите с несмутимото си самообладание. Той едва успя да отклони погледа си, поразен от необикновената красота и изящество на бледото й лице. Настана неловка пауза. Наложи се професор Пашков да се намеси:
— Моля ви, генерале, не пречете на моята цигуларка да довърши настройката на инструмента си.
— Генерале — обади се Кити, загрижена да не се провали планът й още в началото, — домакинът на този дом полковник Измайлович, е ангажирал оркестъра на уважаемия професор Пашков за цялата вечер. Не мога да напусна колегите си и да седна на вашата маса.