— Сега къде е тя? В къщата на онзи професор?
— Да.
— А генерал Черкасов прибра ли се в жилището си?
— Да, Карим.
— Добре, Това значи, че поне до утре сутринта тя е на сигурно място. Изпрати пред къщата на професора двама души от твоите, за да дебнат там докъм обед. Не вярвам генералът да се завтече още на сутринта на среща с Кити, дори и да е влюбен в нея като хлапак.
Двамата съгледвачи, изпратени от Карим, видяха още от ъгъла задаващия се автомобил, който тъкмо потегляше от дома на професор Пашков. За щастие центърът на Тифлис бе осеян със стари криволичещи улички, по които не можеше да се развива висока скорост, затова пъргавите джигити скоро настигнаха колата. Освен това днес генерал Черкасов беше в радостно, дори романтично настроение, поради което нареди на шофьора да спре пред първия магазин за цветя.
Кити, останала за малко сама в луксозното купе, неспокойно зачупи изстиналите си пръсти. Как да подхване разговор, привидно невинен, около мерките за охрана на затвора? Нали Черкасов веднага щеше да се усъмни в нея? От друга страна обаче тя още не бе срещала мъж, който да не обича да се хвали с постиженията в професията си. Да, радостно си каза тя, такъв беше Пьотр, същият бе и Берьозов, та дори и Аполон! Всички мъже са като деца, макар и отраснали и възмъжали, отчаяно влюбени в своите играчки. Графинята се зае трескаво да обмисля с какво да започне и какво да каже, ако генералът реагира по един или друг начин… Нямаше много време за обмисляне, защото той всеки момент можеше да изскочи от цветарницата с букет в ръка.
Много добре знаеше какво очаква генералът от нея и въпреки отвращението си, въпреки срама, въпреки ненавистта си към всички болшевишки комисари и генерали, тя нито за миг не се поколеба вътрешно — защото животът на Аполон заслужаваше всичко да бъде пожертвано. По-скоро я безпокоеше неизвестността около детайлите — дали Черкасов ще приеме подкуп или вместо това ще я тикне в някоя от килиите си. Припомни си колко ужасяващи истории бе слушала през последните две години. Болшевиките често използваха по-красивите от жените на заловените от тях офицери или богаташи, защото тези нещастници бяха готови на всякакви саможертви, за да откупят свободата на своите съпрузи. Тогава какво още й оставаше, освен да обмисли още веднъж всичките си шансове.
Но докато още размишляваше относно плана си, внезапно рязко се отвори вратата до седалката на шофьора. Една жилеста, мургава ръка се набута вътре, за да сграбчи шофьора за яката и да го изхвърли навън върху паветата. Двама непознати се настаниха на предните седалки и колата веднага потегли с рев. Мъжът до десния прозорец се обърна назад и дрезгаво изръмжа:
— Графиньо, наведете глава, за да не ви познаят след завоя.
Кити ахна и се озърна изплашено.
— Сахин! Нима това си ти? Да не си посмял да ме докоснеш! Точно сега ли реши да се появиш? Когато ме очакваше важен разговор, от който може би ще зависи съдбата на Аполон! — Тя се вкопчи в рамото му и закрещя отчаяно:
— Моля те, обърни колата! Пусни ме да сляза! Трябва да се върна при генерала! Ще го излъжа, че някакви местни крадци са решили да задигнат скъпия автомобил, а мен са ме изхвърлили като непотребна вещ!
— Никъде няма да ходиш! След два дни ще нападнем затвора, за да измъкнем от подземието Ас-Сакр Ас-Сагир.
Изтощена до предела на силите си, Кити се свлече обратно на седалката с подкосени колена, докато безмълвно шептеше „Слава Богу, най-после да доживея този ден…“
Сълзите отново рукнаха по бледото й лице, но този път тя дори не направи опит да ги спре.
Когато я доведоха в скривалището на джигитите, Карим изчака мълчаливо графинята да се посъвземе поне малко, за да й изложи плана за нападение. Едва сега, от седмици насам, плаха надежда озари свитото й от мъка сърце. Но по-късно си припомни, че бе оставила бебето си в дома на професора, където скоро можеше да се появи отряд чекисти начело с генерал Черкасов…
Карим веднага се разпореди и хората му преместиха Кубик, заедно с професор Пашков и съпругата му, за по-сигурно, в друга квартира. На Черкасов оставаше само незавидната участ да си блъска главата над загадката дали русокосата красавица е била замесена в плана за дръзката кражба на автомобила му или е жертва на крадците.
Кити много се зарадва, когато Пашков и жена му заявиха в един глас, че златото, което по нейна молба им даде Карим, ще им стигне за прехрана за две години напред. Не беше изключено професорът да не бъде канен повече на нито едно празненство като диригент на местния оркестър до края на живота си или поне докато генерал Черкасов не бъде командирован от началниците си някъде на другия край на Русия.